Гравитационна дъга [bg]

Глупостите започват веднага щом той омеква, забавни въпроси, например: какво е било подметнато, така че освен мен никой да не доближава Гели? Или: напомня ли й нещо в мен за Чичерин, и ако да, какво? А и къде е този Чичерин сега? Слотроп задрямва, пробуждат го устните й, пръстите й, влажните й нозе, които се плъзгат по неговите. Слънцето подскача през техния сектор от небето, бива затъмнено от гърда, отразява се от нейните детски очи… после облаци, дъжд и тя опъва зелен брезент с пришити лично от нея пискюли в някакво подобие на балдахин… дъждът се стича по пискюлите, студен и шумен. Нощ. Тя го храни със задушено зеле с древна лъжица с герб. Пият още от същото вино. Сенките са оцветени в меко синьо-зелено. Дъждът е спрял. Някъде деца подритват празна тенекия от бензин по паважа.

Нещо се спуска от небето: нокти дращят по брезентовия балдахин.

— Какво е това? — още не напълно събуден, а и тя пак е издърпала завивката, стига де, Гели…

— Моят бухал — пояснява Гели. — Вернер. Liebchen620 в горното чекмедже на бюфетчето има десертно блокче. Нещо против да го нахраниш?

Liebchen, и още как. Олюлявайки се Слотроп излиза от леглото, за първи път през този ден във вертикално положение, изважда едно „Бейби Рут“621 от опаковката, прокашля се, решава да не я пита откъде и как се е сдобила с него, защото и без това знае, и хвърля десертчето на брезента за въпросния Вернер. Скоро, легнали отново заедно, двамата чуват хрускане на фъстъци и потракване на клюн.

— Десертни блокчета — мърмори Слотроп — Какво му става? Не знаеш ли, че той трябва да лови живи мишки или разни такива? Превърнала си го в домашен бухал.

— Ти самият си доста мързелив. — Детски пръстчета шават по ребрата му.

— Ами, сигурно… престани… обзалагам се, че на твоя Чичерин не му се налага да става специално, за да храни този бухал.

Охлаждането настъпва веднага в нея, ръката й спира там, където е.

— Той обича Чичерин. Изобщо не идва да се храни, ако го няма Чичерин.

Сега е ред на Слотроп да охладнее. И по-точно, да се смрази.

— А-а-а, да не би да искаш да кажеш, че всъщност Чичерин е, а-а-а…

— Трябваше да бъде тук — въздиша тя.

— Така ли? Кога?

— Тази сутрин. Закъснява. Случва се.

Слотроп изскача моментално от леглото и с увиснал хуй прекосява стаята, един чорап вече обут, другият захапан, главата пъхната в ръкава на долната риза, ципът на панталоните заяжда, крещи мамицата му.

— Моят храбър англичанин — проточва тя.

— Защо не ми каза по-рано, а Гели?