Изкуплението на Алтал
- Автор: Эддингс Дэвид, Едингс Лий
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венелин Мечков
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Изкуплението на Алтал». Краткое содержание книги:
— Какво си намислил, Алтал? — попита Смегор и очите му се присвиха.
— Нашествениците напредват по-бързо, отколкото предполагахме. Подготвили сме им посрещане и не искаме да подранят за него. От вас двамата искам да ги забавите.
— Разстоянието е много голямо, Алтал! — възкликна Таури. — Как е възможно да стигнем там навреме?
— Чрез движението, известно като „тичане“, княже. Наподобява ходенето, но е по-бързо.
— Никак не ми харесва тонът ти, Алтал.
— Съжалявам. Вие двамата тръгнахте на поход преди месец, а още не сте изминали голямо разстояние. Сега ще трябва да наваксате пропуснатото. Това е война, господа, а не следобедна разходка. По-добре кажете на хората си да се приготвят. До час трябва вече да сте на път.
— Трябваме ли ви, княже? — попита един строен войник, който влезе в палатката заедно с някакъв много висок човек.
— Да, Гелун — отвърна Таури. — Това е Алтал, един от слугите на нашата работодателка. Има указания за теб. Ще ти ги съобщи навън, ако нямаш нищо против. Ние с княз Смегор сега ще закусваме и не искаме никой да ни безпокои.
— Слушам, княже — отвърна капитан Гелун и отдаде чест. После се обърна към Алтал. — Алтал, ако дойдете с нас, ще можем да обсъдим всичко в подробности.
— С удоволствие — отвърна Алтал, поклони се на Смегор и Таури и каза: — Пожелавам ви приятна закуска, но да не е твърде продължителна.
— Дали само си въобразявам, или наистина долових враждебност във въздуха? — попита високият военен, който придружаваше капитан Гелун, щом излязоха от палатката.
— Ти си капитан Вендан, нали? — попита Алтал.
— На твоите услуги, Алтал — отвърна високият мъж с пресилена любезност.
— Надявам се да е така. С онези двамата не успях много-много да се разбера.
— Колко странно — отвърна с ирония Гелун. — С Вендан не ни бе никак трудно да ги убедим, че трябва да продължим похода си. Имахме си трудности само тогава, когато трябваше да им обясняваме, че трябва да изминаваме по повече от километър на ден.
— Какво накара твоята ариа да ни натресе на главата тези двама некадърници, Алтал?
— Внимавай, Вендан — предупреди го Гелун. — Хората не бива да чуят как се изразяваш за нашите уважаеми князе. Това ще отслаби бойния им дух.
— Ариа Андина не познава много добре социалната структура на арумците, господа — отвърна бързо Алтал. — Тя смята, че всички кланове функционират така, както функционира кланът на Твенгор. Той обаче води хората си лично. Опитах се да й обясня, че Смегор и Таури не правят същото, обаче тя не успя да ме разбере. Изглежда, все още продължава да мисли, че именно те са началниците ви. Прекалено е млада.
— Тази грешка не е непоправима, Алтал — отвърна Гелун. — Ето я и нашата палатка. Заповядай вътре, за да обсъдим подробностите.
— Взел съм карта — каза Алтал, когато влязоха в палатката — беше разположена само на няколко метра от палатката на князете, — бръкна под туниката си, извади една от грижливо изработените карти на Халор и я разгъна на грубата маса. — Нашествениците напредват към тези три града. Трябва да забавите настъплението им.
— Кой е главнокомандуващият нашите сили? — попита Вендан.
— Познавате ли сержант Халор?
— Да — отвърна Вендан. — Били сме противници в няколко войни. Ако ще говорим сериозно, щом разполагаш с Халор, останалите не сме ти нужни.
— Толкова ли е добър? — попита Гелун.
— По-добре е да не му се изправяш насреща.
В отговор Гелун изръмжа.
— Алтал, нали знаеш какво предполагат действията за забавяне на противника? — попита Вендан.
— Ами… главно засади и изгаряне на мостове.
— Това го мислят политиците и дипломатите — каза Вендан. — Войните в действителност са по-различно нещо. Войниците огладняват няколко пъти дневно, така че трябва да бъдат нахранени. Най-сигурният начин да ги забавиш е да ги лишиш от храна. Време е да се прибира реколтата и вероятно заради това кантонците са нахлули точно сега. Надявам се твоята ариа да не държи прекалено много на тазгодишната си реколта от пшеница, защото от нея нищо няма да остане, когато с Гелун стигнем границата. Ще изгорим всичко на сто километра от двете й страни.
— И ще отровим всички кладенци на пътя си — добави Гелун.
— Наистина ли?
— Наистина — потвърди Гелун. — Ако вземеш трупа на кон или крава, умрели преди седмица, и го хвърлиш в кладенеца, водата му не може да се пие.
— Ако няма животински трупове, винаги ще се намерят човешки. По време на война човешки трупове има колкото щеш — добави Вендан. — Човешките трупове вонят по-отвратително дори от кравешките.
Алтал изтръпна, после попита: