Възвишено и земно (Роман за живота и епохата на Моцарт)
- Автор: Вайс Дейвид
- Язык: болгарский
- Переводчик: Христо Кънев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Възвишено и земно (Роман за живота и епохата на Моцарт)». Краткое содержание книги:
Волфганг искаше да си избере квартира по собствен вкус, за да избегне потискащата атмосфера на тази сграда, но Арко не разреши. „Докато сте на служба при архиепископа, това е изключено“ — каза той. Волфганг трябваше да се настани в една малка стаичка: тъмна, влажна и студена; главният иконом го сложи на една маса с камериерите, готвачите, сладкаря и Брунети; понеже го настани там след камериерите, които седяха начело на масата, Моцарт разбра, че е наказан.
„Да — помисли си той, — все едно, че отново съм в Залцбург.“ Чувствуваше се дълбоко засегнат.
По време на вечерята се казаха множество глупави, груби шеги; Волфганг не изрече нито дума. Едва когато разговорът засегна болестта на бащата на архиепископа, той попита:
— Брунети, а от какво е болен вицеканцлерът?
— Страда от колики.
— И таз добра! Чисто детска болест.
— Нищо подобно. Нали знаете колко ядат високопоставените особи? — Брунети не се страхуваше да бъде откровен с Моцарт. Знаеше, че той нищо няма да предаде на Колоредо, твърде много го мрази.
— Навярно затова архиепископът е вечно кисел?
— Той сам страда от болки в червата. А нас те хранят с такива помии.
— Кажете нещо относно концерта за княз Голицин. Какво влиза в програмата?
— Имаме камерен оркестър. В чест на руския посланик ще дирижира сам Боно, императорският капелмайстор. Програмата още не е съставена. Това възложиха на мене. Какво ще ме посъветвате, синьор маестро?
Волфганг разбираше, че Брунети му се присмива, и все пак концертът представляваше голяма възможност за него.
— Кои други ще присъствуват?
— Граф Палфи, графиня Тун, принц Кобенцл, всякаква паплач. Тези хора до един са му стари приятели и покровители.
— Бихме могли да изсвирим моята Концертна симфония в ми бемол-мажор — същата, която изпълнявахте с Хайдн в Залцбург.
— Онази мрачната? Та Колоредо никак не я обича!
— Солото на цигулката ще ви даде възможност да се проявите. И ще ви донесе много гулдени. Колоредо нищо няма да ви плати, добре знаете.
— Вярно — въздъхна Брунети. — А кой ще изпълни партията на виолата?
— Аз.
— Няма да можете. Години не сте се докосвали до този инструмент.
— Ще се справя. Поне няма да бъда пиян като Михаел Хайдн.
„Но и мен няма да засенчите — самоуверено си помисли Брунети. — В сравнение с вас ще бъда втори Тартини или Нардини.“
— Може и да успеете — изрече гласно той.
Честолюбие! Когато залагаш на него, почти винаги ще успееш.
— Но искам да ви помоля за една услуга.
— Каква?
— Изпълнявайте партията си, както е написана.
— Винаги го правя.
— Този път обаче проявете повече старание. Моля ви.
Брунети сви рамене. Какво струва едно обещание! Когато Волфганг стана да си върви, той рече:
— Чакайте ме тук утре вечер в седем, у княз Голицин ще отидем заедно.
— Защо? — ядосано попита Волфганг. — Сам зная пътя.
— Ангербауер, старшият лакей на архиепископа, трябва да ни отведе там.
„Мога да вляза без негова помощ“ — помисли си Волфганг, но кимна в отговор — не си струваше да спори с Брунети.
На другия ден вечерта Волфганг се отправи към дома на княз Голицин сам; на горния край на стълбите той срещна Ангербауер. Последният се приготви да даде знак на лакея на посланика да въведе Моцарт в залата. Но Волфганг пренебрегна лакеите, мина в музикалната зала през многото свързани стаи, насочи се право към княз Дмитрий, засвидетелствува му почитта си и поведе разговор. Руският посланик много се зарадва на срещата с Моцарт.
— Вашето изпълнение тази вечер е голяма чест за нас, господин кавалер. Ще чуем ли ваше ново произведение?
— Ново за Виена, ваше превъзходителство; написах го в Залцбург.
Граф Палфи и графиня Тун дойдоха при тях и топло поздравиха Волфганг. „Колко мила и обаятелна е тази жена“ — помисли си Волфганг, когато тя каза:
— Княз Голицин, имаме щастие — господин Моцарт пристигна най-сетне във Виена.
Граф Палфи изрази възмущението си: архиепископ Колоредо бе скрил от него, че Волфганг Амадеус Моцарт е във Виена.
— Праща ми Брунети — измърмори графът, — един посредствен цигулар, да свири на моя музикална вечер, когато тук се намирате вие. Нима Колоредо ви пази само за себе си?
— Току-що пристигнах.
— Така зная и аз. От Мюнхен след триумфа на „Идоменей“. Във Виена много се говори за вашата опера. Трябва да ви запозная с Готлиб Стефани, той има либрето, което заслужава да се съчетае с хубава музика.
— А той добър либретист ли е, ваше сиятелство? — Волфганг не искаше да има повече работа с дилетанти като Вареско.