Кръвта на братството
- Автор: Гудкайнд Терри
- Серия: Sword of Truth #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невена Дишлиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Кръвта на братството». Краткое содержание книги:
Зед придърпа главата й на рамото си.
— И дъщеря ми казваше същото. При това със същите думи: „Сякаш смъртта се движи заедно с мен и прониква дълбоко в плътта ми.“
— И как го е понасяла през всичките тези години?
Зед въздъхна.
— Ами когато Мрачният Рал я изнасили, знаех, че ако той заподозре, че тя е жива, ще тръгне по петите й. Нямах друг избор. Исках да я защитя повече, отколкото копнеех да тръгна след него. Заведох я в Западната земя, където се роди Ричард, и това й даде още една причина да се крие. Ако Мрачният Рал узнаеше, щеше да тръгне след Ричард. Така че тя просто трябваше да приеме нещата.
Калан потръпна.
— Всичките тези години. Аз не бих имала сила. Как е могла да издържи?
— Ами, от една страна, нямаше друг избор, а, от друга, каза, че след време свикнала до известна степен със заклинанието и не било толкова зле, както в началото. Усещанията се притъпяват с времето. Човек свиква, а дано при теб не се налага да търпиш дълго това положение.
— И аз на това се надявам — каза Калан.
Огънят танцуваше върху слабото лице на Зед.
— Дъщеря ми казваше още и че раждането на Ричард облекчило товара й.
Сърцето на Калан трепна при изричането на неговото име. Усмихна се широко.
— Това със сигурност помага. — Тя стисна ръката на Зед. — Той скоро ще дойде. Няма да допусне нещо да го задържи. Ще бъде тук най-много след две-три седмици. Добри духове, как ще издържа толкова дълго?
Зед се изкикоти.
— И ти си толкова нетърпелива, колкото и онова момче. Вие двамата сте си лика-прилика. — Той отметна назад косата й. — Очите ти вече изглеждат по-добре, скъпа моя.
— Значи когато Ричард ни настигне и започнем обединението на Средната земя, ще можеш да махнеш това заклинание от мен. И тогава Средната земя отново ще има Майка Изповедник.
— И аз нямам търпение.
Калан се намръщи.
— Зед, ако отидеш да се срещнеш с Кралица Катрин и се наложи сама да сваля това заклинание от себе си, как да го направя?
Зед се втренчи в огъня.
— Няма да можеш. Ако обявиш, че ти си Майката Изповедник, хората няма да ти повярват повече, отколкото ако Джебра им каже същото за себе си. Заклинанието няма да се махне, защото просто си обявила коя си.
— Тогава как да го махна?
Зед въздъхна.
— Мога да го направя единствено аз.
Калан изпита внезапен страх. Не искаше да изказва на глас опасенията си, но ако нещо се случеше със Зед, тя щеше да се окаже в капан.
— Но не може да няма и друг начин да се премахне. Може би Ричард?
Зед поклати глава.
— Дори Ричард да знаеше как да бъде магьосник, нямаше да може да махне това заклинание. Мога да го направя само аз.
— И това е единственият начин?
— Да. — Той я погледна в очите. — Освен, разбира се, ако някой друг с дарбата не разкрие истинската ти същност. Ако такъв човек те разкрие и разбере коя си, а после изрече името ти гласно, ще разруши заклинанието и веднага ще установи истинската ти самоличност.
Това беше невъзможно. Калан усети как последната й искрица надежда угасва. Наведе си и метна още една цепеница в огъня. Единственият начин да премахне това заклинание от себе си беше чрез Зед. А той нямаше да го направи, докато не прецени, че е дошъл моментът.
Като Майка Изповедник тя не можеше да накара един магьосник да направи нещо, което и двамата знаеха, че не е правилно.
Калан се загледа във виещите се нагоре искри. Оживи се. Ричард скоро щеше да е при нея и тогава нещата нямаше да са толкова зле. Когато са заедно, тя няма да мисли за заклинанието. Ще е заета да го целува.
— Какво е толкова смешно? — попита Зед.
— Какво? О, нищо — Тя се изправи и изтри длани в панталона си. — Мисля да отида да нагледам хората. Може би леденият въздух ще прогони мисълта за заклинанието от главата ми.
Студът навън наистина й се отрази добре. Тя застана на полянката пред малката ферма и си пое дълбоко дъх. Наоколо се носеше вълшебният аромат на запалено дърво. Калан си спомни предишните дни на похода, когато пръстите и стъпалата й бяха вкочанени, ушите й горяха от студа, носът й течеше. Колко бе мечтала за мирис на дърва, за топлината на огън.
Запъти се през полето пред къщата. Вдигна очи към небето, като вдишваше бавно спокойния въздух. Долината пред нея бе осеяна с малки огньове, чуваха се приглушените разговори на мъжете, насядали около тях. Тя се радваше, че и те могат да почувстват топлината на огъня. Скоро щяха да са в Ебинисия и отново на топло.
Вдъхна дълбоко студения въздух, опитвайки се да забрави заклинанието. Небето бе осеяно със звезди, които трептяха като пламъчета от огромен огън. Зачуди се какво ли прави Ричард точно в този миг, дали препуска с всичка сила към нея или спи. Толкова копнееше да го види, но в същото време не искаше той да се лишава от сън. Когато най-накрая пристигне, тя щеше да заспива в прегръдките му. Мисълта я накара да се усмихне широко.