Гневът на хидрогите
- Автор: Андерсон Кевин Джеймс
- Серия: the saga of seven suns #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Камен Костов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Гневът на хидрогите». Краткое содержание книги:
Яхнал един от делфините, Питър й показа как да го хване. Понесоха се един до друг, явно доставяйки удоволствие на разигралите се водни бозайници. Питър се пусна, гмурна се под водата и сграбчи крака на Естара. Тя го срита лекичко и когато той се вдигна да си поеме дъх, видя, че се залива от смях.
Питър не помнеше кога за последен път просто… се е отпускал, за да се позабавлява. Но това беше брачната му нощ, началото на медения му месец. Нямаше нищо нередно в това да се позабавлява.
Погледна към ръба на басейна и видя учителското компи да държи две огромни хавлиени кърпи. Питър нямаше представа колко е часът.
— Мисля, че ОХ ни дава знак — каза той и Естара погледна нататък.
— В такъв случай да го послушаме.
Този път тя изненада Питър с целувка, малко по-дълга и не така непохватна, както неговата. След което се измъкна от басейна като някаква екзотична пурпурнотюркоазена риба, проблясваща от стичащите се по кожата й ручейчета.
ОХ й подаде хавлията и тя я омота около тялото си, загледана в Питър, който беше все още в басейна.
— Хайде де — или искаш да те чакам?
Облякоха приготвените от прислугата халати. Когато излязоха от помещението с басейна, предвождани от ОХ, кралската гвардия продължаваше да чака търпеливо, без да показва изумлението си от непредвидимото поведение на двойката. Сега Питър и Естара се държаха много по-непринудено един с друг и щом приближиха кралското крило, влязоха в покоите, които щяха да споделят отсега нататък, хванати за ръце…
ОХ се оттегли, като затвори вратата след себе си. Най-накрая бяха останали сами в кралския апартамент и нямаше никакви непредвидени обстоятелства, които да ги разсейват и да им пречат.
С все още мокра от плуването коса, Естара го погледна право в очите.
— Никога не съм си представяла, че ще целуна за първи път съпруга си през брачната нощ. — Тя пристъпи закачливо към него. — Не е ли време да се опиташ да завоюваш сърцето ми след това толкова дълго и романтично ухажване?
Той плъзна ръце около кръста й и я притисна до себе си. Сърцето му заблъска още по-буйно и нервите му се опънаха като струни.
— Не е нужно брачната ни нощ да е краят на едно дълго ухажване, Естара. Защо да не е само начало? — Той повдигна вежди с искрена усмивка. — В края на краищата аз разполагам с всички ресурси на Ханзата, за да те впечатля.
Целуна я още веднъж, преди да изгуби контрол, и Естара се притисна към него. Целувката им този път бе дълга и сластна. Най-напред усети вкуса на солта върху плътните й устни, но скоро започна да усеща само нея, притиснатото й до себе си тяло… и се запита защо Базил ги бе държал разделени толкова дълго. След няколко секунди прекъснаха задъхани целувката си, но останаха прегърнати. Естара се разсмя.
— Този път не беше ли, както трябва? — попита Питър.
— Не знам — отвърна тя. — Предполагам, че ще имаме възможност да натрупаме значителен опит.
— Ще съобразя кралската си програма съобразно нашите… практически занятия, кралице моя — отвърна Питър и двамата се целунаха отново, този път по-непринудено.
И много по-продължително.
Много по-късно тя забеляза, че той е осигурил успокояващото присъствие на една от засадените фиданки, които бе донесла от Терок, до леглото им.
Най-после бяха сами. И почна първата им брачна нощ, изпълнена със съкровени мигове, не само защото се любеха за първи път, но и защото за първи път имаха възможност да разговарят откровено насаме.
104.
Тасия Тамблин
Най-тежко ранените войници и най-зле пострадалите кораби в битката при Оскивъл бяха закарани в Нова Португалия, най-близката ханзейска колония, оборудвана със съоръжения на ЗВС. Тасия остави деветнайсет ранени членове от екипажа на крайцера. Двайсет и осем вече бяха замразени в контейнерите в моргата на мантата. По-късно на Земята щяха да им бъдат отдадени пълни военни почести. Още десетина души от екипажа бяха погълнати от космическия вакуум, засмукани от пробойните в корпуса.
Оцелелите бойни кораби се прибраха един по един със скорост, каквато можеха да си позволят след приключване на наложителните спешни ремонти. Предстоеше им основен ремонт и пълен преглед на базовите космически докове на ЗВС.
Тасия бе подложена на цялостен медицински контролен преглед и лекарите я обявиха за напълно здрава, като се изключеха няколко пришки и обгаряния, които вече бяха заздравели, доколкото бе в състояние да прецени, до завръщането й на базата на Марс.
Експертите и психолозите на ЗВС интервюираха всички оцелели, което за нея бе чиста загуба на време. Те се опитаха да й обяснят с деликатност и разбиране, че скептицизмът й няма да ускори психическото й възстановяване от преживяната травма. Никой не се бе погрижил да й предложи лечебно възстановяване след убийството на Рос, нито след смъртта на баща й на Плумас. Никой не бе особено загрижен по повод на героичната, но абсолютно безсмислена смърт на Роб Бриндъл.