Дверите на Скръбния дом
- Автор: Ериксън Стивън
- Серия: Malazan Book of the Fallen #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Дверите на Скръбния дом». Краткое содержание книги:
В мините на Отатарал Фелисин, най-малката дъщеря на низвергнатия благороднически род Паран, мечтае за възмездие над сестра си, която я е осъдила на доживотна каторга. Бягството я отвежда на континента и в Рараку, където душата й ще се прероди и бъдещето й ще придобие яснота. Обявените вече за изменници Подпалвачи на мостове Фидлър и професионалният убиец Калам са решени да изпълнят клетвата си да върнат обсебената преди от божество Апсалар в отечеството й и да убият императрица Ласийн, но буреносните събития ще въвлекат и тях.
Междувременно Колтейн, новият пълководец на седма малазанска армия, повежда разбитите си, изтощени от войната легиони, в последно дръзко сражение, за да спаси живота на тридесет хиляди бежанци, и по този начин — да си осигури бляскаво място в историята на Империята.
Разположен в един великолепно описан свят, раздиран от безвластие и тъмна, неудържима магия, „Дверите на Скръбния дом“ е ужасяващата, жестока втора част на монументалната „Малазанска книга на мъртвите“.
Мащабен, съкрушителен роман за война, интриги и предателства, потвърждаващ, че Стивън Ериксън е разказвач със секващ дъха талант, въображение и оригиналност.
— Знам много добре какво видях, чичо. И знам какво почувствах.
Последва дълга тишина; въздухът в шатрата сякаш замръзна.
Влезе Сормо и спря на входа, след като Колтейн го прониза със свирепия си поглед. Раменете на магьосника бяха отпуснати, сякаш не можеха повече да понесат бремето, с което бе натоварен през всичките тези месеци. Тъмните торбички под очите му издаваха умора.
— Колтейн има няколко въпроса към теб — каза му Бълт. — По-късно.
Младежът сви рамене.
— Нил се съвзе. Имам отговори.
— Въпросите са други — рече нашареният с белези ветеран с мрачна усмивка.
— Обясни какво се случи, магьоснико — каза Колтейн.
— Богът на семк не е мъртъв — каза Дюйкър.
— Склонен съм да подкрепя това мнение — промърмори Лъл от мястото си на походния стол и намигна на историка.
— Не е точно така — поправи ги Сормо. Поколеба се, вдиша дълбоко и продължи: — Богът на семк всъщност е унищожен. Разкъсан е на късове и е изгълтан. Понякога едно парче плът може да съдържа такава злост, че да поквари онзи, който го е погълнал…
Дюйкър се наведе напред.
— Земен дух…
— Да, дух на земята. Скрита амбиция и внезапна сила. Другите духове… не подозираха.
Лицето на Бълт се изкриви от отвращение.
— Изгубихме седемнайсет бойци само за да убием шепа тайтански главатари и да разкрием един измамен дух?
Историкът потръпна. За пръв път чуваше точното упоменаване на жертвите. Първата слабост на Колтейн. „Дано Опонн да ни се усмихне и врагът да не разбере.“
— С това знание — обясни кротко Сормо — в бъдеще ще бъде спасен животът на много други. Духовете вече са стъписани — смутени бяха от това, че не могат да засекат набезите и засадите, а сега вече знаят защо. Не са помисляли да потърсят след ближните си. Сега ще въздадат своето правосъдие, щом им дойде времето…
— Тоест набезите ще продължат? — Ветеранът едва се сдържа да не се изхрачи. — Ще могат ли вашите духове съюзници да ни предупреждават поне — както го правеха преди време, толкова ефективно?
— Усилията на измамника ще бъдат осуетявани.
— Сормо — попита изведнъж Дюйкър, — защо онзи семк беше със зашита уста?
Магьосникът му отвърна с полуусмивка.
— Онова същество е зашито отвсякъде, историко. Да не се измъкне погълнатото.
— Странна магия. — Дюйкър поклати глава.
Сормо кимна.
— Древна. Магия на вътрешности и на кости. Мъчим се да си възвърнем знанието, което някога сме притежавали инстинктивно. — Въздъхна. — От времена преди Лабиринтите, когато магията се е намирала отвътре.
Допреди година Дюйкър щеше да настръхне от любопитство и възбуда при такива думи и щеше да започне неуморно и безкрайно да разпитва магьосника. Сега думите на Сормо глухо отекнаха в кухините на изтощената му душа. Нищо друго не искаше освен да поспи, а знаеше, че ще му бъде отказано за следващите дванайсет часа — лагерът вече се разбуждаше, макар до утрото да оставаше още час.
— Ако случаят е такъв — провлече Лъл, — защо оня семк не се пръсна като надут мехур, когато го набоцкахме?
— Погълнатото се е скрило дълбоко. Я ми кажете, коремът на този обсебен семк беше ли защитен?
Дюйкър изсумтя.
— С някакви колани. От дебела кожа.
— Само това?
— Какво стана с Нил?
— Бил е изненадан. Възползвал се е от онова, което успяхме да си припомним. Когато го е ударила магическата атака, се е отдръпнал навътре в себе си. Атаката го е последвала, но е останал неуловим, докато злокобната сила не се изтощи. Учим се.
В ума на Дюйкър се събуди образът с ужасната смърт на другия магьосник.
— На скъпа цена.
Сормо замълча, но болката се изписа в очите му.
— Вдигаме скоростта — обяви Колтейн. — Дневната дажба вода на всеки войник да се намали с по една глътка…
Дюйкър се надигна.
— Но вода имаме.
Всички погледи се извърнаха към него. Историкът се усмихна кисело на Сормо.
— Виждам, че докладът на Нил е бил доста… сух. Духовете ни изровиха тунел през скалата. Както може да потвърди капитанът, скалата сълзи и долу има вода.
Лъл се ухили.
— Гуглата да ме лъхне дано, старецът е прав!
Сормо го гледаше ококорен.
— Като не задаваме правилните въпроси, страдахме дълго… и ненужно.
Изпълнен с нова енергия, Колтейн оголи зъби и изръмжа на магьосника:
— Разполагаме с един час да облекчим сто хиляди гърла.
От скалата, разцепила прерията с обрулени от вятъра издатини, капеха сладки сълзи. Изкопаха се дълбоки ями. Въздухът оживя от радостни песни и от благословеното мълчание на животните, заситили жаждата си и престанали да реват окаяно. А под всичко това се долавяше едно топло подмолно течение. За първи път духовете на земята поднасяха дар, недокоснат от смъртта. Радостта им бе съвсем доловима за сетивата на Дюйкър, който стоеше недалече от края на лагера, загледан и заслушан.