Молитвената песен
- Автор: Брукс Терри
- Серия: Шаннара #3
- Год: 1995
- Язык: болгарский
- Переводчик: Елмира Димова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Молитвената песен». Краткое содержание книги:
— Уиспър — изкрещя Девойката от Вейл.
Черните същества скочиха и се поизвърнаха. Внезапно Уиспър се изправи, хвърли се срещу тях, отхвърли ги с невероятна сила и се спусна към средата на моста и Брин. Черните същества моментално го последваха, съскаха разярено, мъчеха се да го повалят.
Накрая успяха. Случи се на няколко крачки от Девойката от Вейл. Тримата се затъркаляха по пода. За няколко секунди Уиспър се отбраняваше отчаяно. После едното същество се метна върху гърба му, а другото се освободи от хватката. Насочи се към Брин. Девойката от Вейл отскочи и падна. Уиспър нададе вик. С последни сили се хвърли срещу нападателя на Брин. Второто същество продължаваше да е върху гърба му, впило се в козината му като чудовищен паяк. Силата на скока метна и тримата отново върху парапета на моста. Веригите се разхвърчаха и черните същества изсъскаха доволно, когато видяха, че Уиспър започна да се плъзга към пропастта.
Брин застана на колене. От гърлото й се изтръгна гневен вик. Оковите, които й пречеха да действа, бяха разкъсани. Нерешителността и колебанието бяха пометени. Девойката от Вейл беше освободила волята си. Запя бързо. Гласът й не потреперваше. Звучеше твърдо и непоколебимо. Звуците на песента на желанията се изстрелваха с ярост, каквато тя никога досега не беше допускала, че може да изпитва. Гневът й се заби в черните същества като железен таран. Съществата се надигнаха от яростта на гласа й и я погледнаха с безизразни очи. Крайниците им се отпуснаха, черните им усти се отвориха широко, беззвучно. Откъснати бяха от Уиспър, от сигурността на моста. Вдигнати бяха във въздуха. Загърчиха се като обрулени от вятъра листа и паднаха в бедната. Изчезнаха.
Всичко стана за секунди. Брин спря да пее. Мургавото й изтощено лице беше почервеняло, напрегнато. Отново изпита това внезапно, странно чувство на извратено задоволство. Само че този път то беше по-силно, много по-силно. Изгаряше я като огън. Възбудата беше неописуема, неконтролируема. Тя беше унищожила черните същества почти без никакво усилие.
И това й доставяше удоволствие!
Тогава осъзна, че бариерата, която се беше изпречила между желанието и постигането му, си я беше създала тя самата — една задръжка, за да се предпази от това, което току-що се беше случило. Сега всичко беше минало и нищо не можеше да се върне назад. Усетила беше, че губи контрол върху магията. Не беше разбрала защо стана така. Просто го беше усетила. Всяко използване на магията като че ли я отдалечаваше все повече от нея самата. Опитвала се беше да се противопоставя на това, което й се случваше, но всеки път усилията й да се възпира да използва магията се проваляха. Имаше чувството, че някаква опърничава орисница е решила, че тя трябва да използва магията.
Уиспър се приближи бавно до падналата на колене Брин и завря тъмната си муцуна в лицето й. Тя прегърна нежно огромния котарак и по бузите й се затъркаляха сълзи.
Дишането на Джеър Омсфорд се учести, гласът му изхриптя и замря. Светлината на Кристала на виденията изчезна. Заедно с нея изчезна и образът на сестра му. Падна мрак. Мъжете мълчаха. Лицата им бяха восъчно бледи и напрегнати.
— Това бяха мютени — прошепна накрая Слантър.
— Какво? — изгледа го изумен Еден Елеседил и седна до него.
— Черните същества — така ги наричат — мютени. Творение на черната магия. Те охраняват каналите под Греймарк… — Гномът млъкна и хвърли поглед на Джеър.
— Значи тя е тук — продума с мъка Младежът от Вейл. Устата му беше пресъхнала.
Слантър кимна утвърдително.
— Да, момче. Тук е. И е по-близо до черната дупка от нас.
Гарет Джакс скочи на крака. Другите също станаха.
— Изглежда нямаме никакво време. Нямаме и друг избор, освен веднага да тръгваме. — Дори в полумрака очите му горяха като огънчета. Протегна към тях ръце с вдигнати нагоре длани. — Дайте ми ръцете си.
Един по един те протегнаха ръце към него.
— По този начин ние се заклеваме — каза им Майсторът на бойните изкуства. — Младежът от Вейл ще стигне до Извора на рая, както е дал дума да направи. Ние сме едно цяло, каквото и да се случи. Като един до края. Закълнете се.
Настъпи гробна тишина.
— Като един — повтори Хелт тихо и гърлено.
— Като един — повториха останалите.
Пуснаха ръцете си и Гарет Джакс се обърна към Слантър:
— Води ни — каза той.
ГЛАВА 40
Вървяха през планинските проходи към избите под Греймарк. Приличаха на Призраците Морди, срещата с които се мъчеха да избегнат. Осветяваха пътя с факлите, които намериха в ниша при входа на тунела. Напредваха бавно в тъмнината и тишината. Навлизаха все по-дълбоко в недрата на крепостта. Водеше ги Слантър. Грубото му жълто лице беше ниско приведено над светлината, в проблясващите черни очи се четеше страх. Гномът вървеше бързо, без никакво колебание. Само очите му издаваха това, което вероятно искаше да скрие дори от самия себе си. Джеър обаче забеляза страха на гнома. Долови го. Осъзна, че очите на Слантър отразяваха чувствата, които бяха обладали и него самия.