Петдесет нюанса освободени
- Автор: Джеймс Е. Л.
- Серия: Петдесет нюанса сиво #3
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Переводчик: Гергана Дечева
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Петдесет нюанса освободени». Краткое содержание книги:
Сега двамата имат всичко – любов, страст, интимност, богатство и целия живот пред себе си. Но Ана знае, че няма да е лесно да обича своя господин Петдесет нюанса, а връзката им ще ги изправи пред предзвикателства, за които не са подозирали. Ще се наложи Ана да свикне с разточителния стил на живот на Крисчън, без да пожертва своята индивидуалност. А Крисчън ще трябва да преодолее нуждата си от контрол и да пребори демоните от мъчителното си минало.
И когато изглежда, че двамата заедно ще преодолеят всички пречки, лошият късмет, злобата и съдбата ще се обединят, за да сбъднат най-дълбоките страхове на Ана.
По дяволите! Май стигнахме до същината. Сърцето ми заблъска. Исках ли наистина да знам? Подсъзнанието ми ме гледаше настървено, с предупредително високо повдигната вежда.
- Влязохме в един бар и изпихме бутилка вино. Тя се извини за поведението си последния път, когато се видяхме. Мъчно й е, че майка ми отказва да й говори. Това по някакъв начин оказва влияние на социалния й живот и контактите й, но тя разбира. Говорихме за бизнеса, който върви добре въпреки рецесията. Споменах й, че искаш деца.
- Мислех, че си й казал, че съм бременна.
Той ме погледна открито, честно.
- Не, не съм й казал.
- И защо не ми каза?
- Ти не ми даде възможност.
- Не е вярно.
- На следващата сутрин не те намерих, а когато дойде, беше побесняла...
„О, да, вярно!“
- Прав си. Бях побесняла.
- Както и да е. Бяхме вече на средата на втората бутилка, когато тя се наведе към мен да ме докосне. И аз... замръзнах.
И скри очи с ръка.
Какво по дяволите беше това?!
- Реакцията ми, начинът, по който се дръпнах от нея, беше шок и за двама ни. - Гласът му беше съвсем тих.
„Погледни ме, Крисчън!“ Мушнах ръка под неговата, той се обърна и ме погледна. Лицето му беше бяло, очите - широко отворени.
- Какво има? - Едва дишах.
Той пак се намръщи и преглътна.
„О, какво крие от мен? Искам ли да го чуя?“
- Опита се да ме съблазни. - Като че ли чак сега изживяваше шока.
Сърцето ми сякаш спря завинаги. „Мръсна долна кучка!“
- Един миг, увиснал във времето. Тя видя изражението ми и разбра колко грубо е прекрачила границата. Аз я отхвърлих. Не бях мислил за нея в този... сексуален аспект от години. И освен това аз обичам теб. Казах й: „Обичам съпругата си“.
Гледах го и не знаех какво да кажа.
- Тя веднага отстъпи. Извини се, извъртя нещата, че е било само на шега. Искам да кажа... тя твърди, че е наистина щастлива с Ай-зък, че е доволна от бизнеса си, че не мисли зло никому, най-малко на нас. Казва, че приятелството ни й липсва, но разбра, че животът ми вече е само с теб. И това е наистина странно, като се има предвид какво се случи последния път, когато се видяхме. Помниш. Казах й, че няма повече да се виждам с нея. И тя си тръгна.
- Целунахте ли се? - Страх скова сърцето ми.
- Не! Не бих могъл да понеса отново такава близост с нея.
„О, това е добре!“
- Бях нещастен. Исках да се прибера у дома, при теб. Но осъзнавах колко лошо съм се държал... Останах, довърших бутилката и после продължих на бърбън. И докато пиех, се сетих какво ми каза преди време: „Ами ако това се беше случило на твоя син?“
И се замислих за детето и как започна всичко с Елена. И се почувствах... зле. Никога не бях поглеждал нещата от тази страна.
И тогава си спомних. Смътен спомен за приглушени гласове до леглото ми, докато лежах в полусъзнание. „Но когато я видях за последен път, видях цялата картина, бъдещето. Знаеш какво имам предвид... за детето. И за първи път осъзнах, че това, което сме правили... е било грешно“. Разговорът с Грейс.
- И това ли е всичко?
- Да, в общи линии.
-О!
-О?
- И всичко свърши?
- Да. Всичко свърши в мига, в който те видях. Но го осъзнах едва когато се видях с нея за последно.
- Съжалявам — казах.
- За какво?
- Че бях толкова ядосана на сутринта.
- Аз знам какво е да си ядосан. И разбирам. - Спря, въздъхна и продължи: - Опитай се да ме разбереш. Искам те само за себе си. Не искам да те деля с никого. Това между нас... аз никога не съм изживявал такова нещо. Исках да го задържа. Исках да съм центърът на твоята вселена, поне за малко.
- Но ти си! Това няма да се промени!
Той ми се усмихна тъжно и прошепна:
- Ана, това просто не е вярно.
Сълзи напълниха очите ми.
- И как може да е вярно? - каза той. - По дяволите! Не плачи, Ана, моля те, не плачи! Съжалявам. - Погали ме по лицето, прокара пръст по треперещите ми устни, за да ме успокои. - Не, Ана, не бива да съжаляваш. Ще обичаш детето ни. И ще си права. И това е единственият правилен начин!
- Но Точицата ще обича и теб. Ти ще си центърът на вселената за това дете. Децата обичат родителите си безусловно, Крисчън. Защото чрез тях са дошли на този свят. Любовта е заложена в тях. Всички деца са така, Крисчън. Дори ти. Помисли за книжката, която си обичал да ти четат. Ти си искал да бъдеш с майка си. И си я обичал.
Той дръпна ръката си, сви я в юмрук.
- Не! - прошепна.
- Да, обичал си я. - Сълзите ми течаха свободно и вече не се опитвах да ги спра. - Разбира се. Това не е въпрос на избор. Ето защо толкова те боли.
Той ме гледаше сурово.