Петдесет нюанса освободени
- Автор: Джеймс Е. Л.
- Серия: Петдесет нюанса сиво #3
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Переводчик: Гергана Дечева
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Петдесет нюанса освободени». Краткое содержание книги:
Сега двамата имат всичко – любов, страст, интимност, богатство и целия живот пред себе си. Но Ана знае, че няма да е лесно да обича своя господин Петдесет нюанса, а връзката им ще ги изправи пред предзвикателства, за които не са подозирали. Ще се наложи Ана да свикне с разточителния стил на живот на Крисчън, без да пожертва своята индивидуалност. А Крисчън ще трябва да преодолее нуждата си от контрол и да пребори демоните от мъчителното си минало.
И когато изглежда, че двамата заедно ще преодолеят всички пречки, лошият късмет, злобата и съдбата ще се обединят, за да сбъднат най-дълбоките страхове на Ана.
- Кажи ми!
- Когато израстваш с една напълно негативна представа за самия себе си, ако мислиш, че си отхвърлен, че си свирепо животно, което никой никога няма да обича, започваш да си мислиш, че заслужаваш да те бият.
„Крисчън, ти не си такъв!“
Той пак спря и прокара ръка през косата си.
- Ана, много по-лесно е да носиш болката външно. Тя предизвикваше вътрешния ми гняв. Чак сега го разбирам. Доктор Флин все ми говореше за това. Но едва напоследък успях да погледна връзката ни отстрани, такава, каквато всъщност е била. Знаеш... на рождения ми ден.
Потръпнах при спомена за словесната битка между Елена и Крисчън на рождения му ден.
- За нея всичко е било секс и контрол. Самотна жена търси утеха в едно момче, което не е нищо повече от играчка в ръцете й.
- Но ти харесваш контрола - прошепнах.
- Да. И винаги ще обичам да контролирам, Ана. Такъв съм. За кратко бях отстъпил тази функция на друг, друг вземаше решенията вместо мен. Не бях в състояние да го правя сам. Просто не можех. Но като се подчинявах на нея, успях да намеря себе си и да поема управлението на живота си, да се контролирам, да контролирам нещата и сам да вземам решения.
- Да станеш доминант?
-Да.
- Това е твое решение?
-Да.
- Да зарежеш Харвард?
- Това беше най-доброто ми решение. Допреди да срещна теб.
-Мен?
- Да. - Устните му се извиха в усмивка. - Най-доброто решение, което съм вземал, беше да се оженя за теб.
- А не е ли да започнеш бизнес?
Той поклати глава.
- Не и да се научиш да летиш?
- Не. Ти си най-доброто ми решение! - Погали ме по бузата.
- Тя знаеше.
- Какво е знаела? - Намръщих се.
- Че съм влюбен в теб. Тя ме накара да прелетя до Джорджия да те видя и се радвам, че я послушах. Тя мислеше, че ще се изплашиш и ще избягаш. И ти направи точно това.
- Не искам да мисля за това. - Усетих как пребледнявам.
- Тя си мислеше, че трябва да имам всичко и да постъпвам според начина си на живот.
- На доминант?
- Да. Това ми даваше възможност да държа всички на разстояние, да контролирам, или поне да си мисля, че контролирам. Сигурен съм, че вече си разбрала защо.
- Заради майка ти?
- Не исках никой повече да ме наранява. Но после ти ме напусна и всичко се обърка. Целият ми свят се обърка. Толкова дълго се бях пазил от интимност, от чувства. Аз просто не знаех как да го правя, дори не знам как се справям сега.
- Справяш се много добре - казах. Прокарах пръст по устните му, а той го целуна нежно.
- Липсва ли ти? - прошепнах.
- Кое да ми липсва?
- Този начин на живот.
- Да, липсва ми.
О!
- Но всъщност ми липсва усещането да упражнявам контрол. И честно казано, твоето глупаво... представление... когато спаси сестра ми. Ето така разбрах.
- Какво разбра?
- Че ме обичаш.
- Така ли? - Намръщих се.
- Да. Защото рискува толкова много за мен, за семейството ми. - Прокара пръст над носа ми, между веждите. - Когато се мръщиш, тук ти се образува една бръчка. Много е красива... Понякога се държа отвратително... а ти все още си с мен.
- Защо това те изненадва? Казах ти, че няма да те напусна.
- Мислех, че ще го направиш заради начина, по който реагирах, когато ми каза, че си бременна. - Пръстът му се плъзна надолу по бузата ми. - И беше права: аз съм все още в пубертета.
„О, по дяволите! Не съм казала такова нещо. Доктор Флин го каза“. Подсъзнанието ми ме гледаше лошо.
- Крисчън, наистина казах ужасни неща, но...
Той сложи пръст върху устните ми.
- Спри. Аз трябваше да ги чуя, и заслужавам да ги чувам. Сега нека продължа с моята приспивна приказка. - И се обърна по гръб. - Когато ми каза, че си бременна... Е, мислех, че ще сме само аз и ти, поне за известно време. Бях мислил за деца, но само хипотетично. Някак си предполагах, че ще имаме дете, но че ще се стигне дотам след време, някъде в бъдещето.
„Дете? Само едно? О, не без брат или сестра като мен. Дали да не повдигна темата сега?“
- Ти си много млада, а си и доста амбициозна.
„Аз? Амбициозна?“
- И тогава ти издърпа килимчето изпод краката ми. Господи, това беше удар! Никога, ама никога не бих предположил! Дори за секунда! Когато те попитах какво не е наред, изобщо не би ми минало през ума, че това е била причината, не очаквах такъв отговор. Бях ядосан - на теб, на себе си, на всички. И това ме върна години, години назад, когато нищо не зависеше от мен и всичко беше извън мой контрол. Затова трябваше да изляза. Отидох да видя Флин, но той пък беше на родителска среща...
- Смешно, нали? - прошепнах, а той се засмя.
- И вървях. Вървях дълго. И не знам как се озовах в салона. Тя тъкмо тръгваше. Изненада се да ме види. Честно казано, и аз бях изненадан, че се бях озовал точно там. Разбира се, тя видя, че съм обезумял, и ме покани да пийнем.