Петдесет нюанса освободени
- Автор: Джеймс Е. Л.
- Серия: Петдесет нюанса сиво #3
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Переводчик: Гергана Дечева
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Петдесет нюанса освободени». Краткое содержание книги:
Сега двамата имат всичко – любов, страст, интимност, богатство и целия живот пред себе си. Но Ана знае, че няма да е лесно да обича своя господин Петдесет нюанса, а връзката им ще ги изправи пред предзвикателства, за които не са подозирали. Ще се наложи Ана да свикне с разточителния стил на живот на Крисчън, без да пожертва своята индивидуалност. А Крисчън ще трябва да преодолее нуждата си от контрол и да пребори демоните от мъчителното си минало.
И когато изглежда, че двамата заедно ще преодолеят всички пречки, лошият късмет, злобата и съдбата ще се обединят, за да сбъднат най-дълбоките страхове на Ана.
- Зависи за какво - прошепнах.
Той се засмя, очите му потъмняха и надеждата и желанието се изляха във вените ми.
- Говорим за храна, госпожо Грей - каза Крисчън и ме целуна.
Нацупих се престорено и въздъхнах.
- Да, напоследък съм доста гладна.
- Тримата можем да си направим пикник.
- Тримата? Чакаме ли някого?
Крисчън наклони глава настрани.
- Да. След седем или осем месеца.
„О, Точицата“. Усмихнах се глуповато.
- Мислех да хапнем по едно алфреско - каза той.
- На поляната ли?
-Да.
- О, супер!
- Ще е страхотно място за деца - каза той и ме изгледа внимателно.
„Деца? Повече от едно? Дали да спомена сега?“
Той сложи длан на корема ми. Сложих ръката си върху неговата.
- Удивително - прошепна той и за първи път усетих в гласа му преклонението пред чудото.
- Знам. О, ето... имам доказателство. Снимка.
- Снимка? Първата усмивка на бебето?
Извадих разпечатката от ултразвука.
- Виждаш ли?
Крисчън започна да я разглежда, очевидно се чудеше къде да гледа.
- О, да, Точицата. Виждам я. - Говореше със страхопочитание.
- Детето ти - прошепнах.
- Нашето дете! - поправи ме той веднага.
- Първото от много.
- От много? - Очите му се разшириха от паника.
- Поне две.
- Две? Хм. Може ли за начало да почнем с едно, да видим как е, и после...
- Може - усмихнах се.
Излязохме в мекия есенен следобед.
- Кога ще кажеш на родителите си? - попита Крисчън.
- Скоро. Мислех да кажа на Рей тази сутрин, но господин Родригес беше там.
Крисчън отвори багажника на аудито. Вътре имаше кошница за пикник и едно одеяло от тартан, бяхме го купили в Лондон.
- Хайде, ела - каза той, взе кошницата и одеялото в едната ръка, подаде ми другата и заедно тръгнахме към поляната.
- Разбира се, Рос, давай - каза Крисчън и затвори.
Това беше третият разговор, който проведе по време на пикника. Бе събул обувките и чорапите си и ме гледаше, опрял ръце на коленете си. Якето му лежеше върху моето на земята. Беше прекалено топло. Лежах на одеялото до него. Жълтата трева ни скриваше от погледите на всички, шумът от къщата се чуваше, но отдалеч. Бяхме като в отрязано парче... рай. Той сложи още една ягода в устата ми и аз я засмуках с наслада, без да откъсвам поглед от потъмняващите му очи.
- Вкусна ли е? - прошепна Крисчън.
- Много.
- Насити ли се?
- На ягодите - да.
Очите му святкаха опасно.
- Госпожа Джоунс знае как да приготви пикник. - Засмя се.
- Да, няма спор - прошепнах.
Изведнъж той се изви, легна до мен, сложи глава на корема ми и затвори очи. Изглеждаше щастлив. Зарових пръсти в косата му.
А после той въздъхна тежко, извади телефона си, погледна екрана и отговори.
- Какво има, Уелч? - каза остро. Заслуша се и изведнъж се стегна и бързо се изправи.
- Денонощно... Благодаря - каза през зъби и затвори.
Настроението му се промени за секунди. Моят закачлив флиртуващ съпруг изчезна. На негово място до мен седеше друг мъж
- студеният пресметлив господар на вселената. Настръхнах от изражението му. Той набра някакъв номер и попита:
- Рос, какви акции имаме в „Линкълн Тимбър“?
Мозъкът ми завря. „О, не, какво става?“
- Значи така. Консолидирате акциите в „Грей Ентърпрайзис“, уволнявате борда, освен главния изпълнителен директор... Не ме интересува... Чувам те много добре. Просто го направи... Благодаря, и ме дръж в течение. - Затвори и ме изгледа безизразно.
„Мамка му! Бесен е!“
- Какво е станало?
- Линк.
- Линк? Бившият мъж на Елена?
- Същият. Той е платил гаранцията на Хайд.
Гледах го в шок. Устата му беше стисната в черта.
- Е, ще изглежда като пълен идиот - казах, но не можех да прикрия ужаса си. - Искам да кажа, че Хайд извърши поредното си престъпление в момента, в който го пуснаха под гаранция.
- Имате право, госпожо Грей. Точка за вас.
- И какво направи ти току-що? - попитах.
- Изиграх го.
- Не беше ли малко... импулсивно?
- Аз съм си импулсивен.