Петдесет нюанса освободени
- Автор: Джеймс Е. Л.
- Серия: Петдесет нюанса сиво #3
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Переводчик: Гергана Дечева
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Петдесет нюанса освободени». Краткое содержание книги:
Сега двамата имат всичко – любов, страст, интимност, богатство и целия живот пред себе си. Но Ана знае, че няма да е лесно да обича своя господин Петдесет нюанса, а връзката им ще ги изправи пред предзвикателства, за които не са подозирали. Ще се наложи Ана да свикне с разточителния стил на живот на Крисчън, без да пожертва своята индивидуалност. А Крисчън ще трябва да преодолее нуждата си от контрол и да пребори демоните от мъчителното си минало.
И когато изглежда, че двамата заедно ще преодолеят всички пречки, лошият късмет, злобата и съдбата ще се обединят, за да сбъднат най-дълбоките страхове на Ана.
- Нека им се обадя - прошепнах.
Той поклати глава.
- Моля те! - настоях аз.
Той ме гледаше с болка, с недоверие в самия себе си и ми се стори, че обмисля молбата ми.
- Аз ще им се обадя - каза тихо.
- Добре. Можем да отидем заедно, или, ако искаш, иди сам. Както предпочиташ.
- Не, те могат да дойдат тук.
- Защо?
- Не искам да ходиш никъде.
- Крисчън, мога да пътувам в кола.
- Не. - Тонът му беше категоричен, но ми се усмихна... саркас-тично. - Но е събота вечер и вероятно са на някакво мероприятие.
- Обади им се. Очевидно всичко това те разстройва. Те могат да хвърлят някаква светлина. - Погледнах часовника. Беше почти седем.
Той ме изгледа, замисли се, стана и вдигна слушалката на телефона на нощното шкафче.
- Добре, щом държиш - каза, все едно му бях хвърлила някакво предизвикателство.
Прегърнах го и сложих глава на гърдите му.
- Татко? - Беше учуден, че баща му вдига телефона. - Да, Ана е добре. У дома сме. Уелч беше тук. Намерил е връзката... приемното семейство в Детройт... Не помня нищо. - Гласът му заглъхна, докато произнасяше последното изречение. Сърцето ми беше сгърчено. Прегърнах го, а той стисна рамото ми.
- Да?... Наистина ли?... Страхотно. - И затвори. - Идват! -Беше толкова изненадан, че едва сега осъзнах, че може би за първи път се обръща към тях за помощ.
Грейс ме прегърна и прошепна:
- Ана, Ана, милата ми! Спаси две от децата ми. Никога няма да мога да ти се отблагодаря.
Изчервих се, объркана и развълнувана от думите й. Карик ме прегърна и ме целуна по челото.
После пък Мия се опита да ми дотроши ребрата. Изобщо не го забеляза обаче.
- Благодаря ти, че ме спаси от оня задник!
Крисчън я изгледа сърдито.
- Полека, Мия, боли я!
- О, съжалявам!
- Добре съм - казах, но определено си отдъхнах, когато ме пусна.
Изгледаше добре, с тесни черни джинси и пухкава розова блуза. Лично аз бях доволна от избора си на тоалет - удобна рокля тип „прегърни ме“ и ниски обувки. Поне изглеждах представителна в рамките на разумното.
Мия уви ръка около кръста на Крисчън, а той, без да каже и дума, подаде снимките на Грейс. Тя вдигна ръка към устата си, за да не се разплаче. Карик я прегърна и също се вгледа в снимката.
На вратата се появи Тейлър.
- Господин Грей, госпожица Кавана, брат й и брат ви са тук, сър.
- Благодаря, Тейлър.
Крисчън изглеждаше повече от озадачен. Мия се засмя и съобщи:
- Обадих се на Елиът и му казах, че идваме. Парти за „Добре дошла“.
Погледнах съчувствено Крисчън. Горкият ми съпруг! Грейс и Карик изгледаха Мия недоволно.
- Ами да хапнем тогава - казах. - Мия, ще ми помогнеш ли?
- О, разбира се!
Подбутнах я към кухнята, а Крисчън тръгна с родителите си към кабинета.
Кейт вилнееше като стихия, като торнадо: цялата й справедлива ярост беше насочена към мен и Крисчън, но най-вече към Джак и Елизабет.
- Какво си си мислела, че правиш, Ана! Мислила ли си изобщо? - крещеше из кухнята, а всички я гледаха.
- Моля те, Кейт, чух го от всички! - сопнах се.
Тя ме гледаше така, сякаш всеки миг щеше да започне да раздува лекция на тема „Инструкции за предаване на откуп при отвличане“. И то в типичния си стил. Но ме изненада - прегърна ме и прошепна:
- Господи, Стийл, понякога изобщо не мислиш! - И ме целуна по бузите. Очите й бяха пълни със сълзи. - Толкова се изплаших, толкова се тревожех!
- Не плачи, че ще разплачеш и мен.
Тя се отдръпна, избърса очите си, очевидно смутена от проявата си на слабост, пое дълбоко дъх и се съвзе за секунди.
- Добрата новина е, че определихме дата за сватбата. Решихме през май. И искам да си ми шаферка.
- О! Честито, Кейт!
„Мамка му. Малката точица... тъй де, Младши“.
- Проблем ли има? - Тя очевидно разбра паниката ми погрешно.
- О, не, просто се радвам за вас. Поне една добра новина. - Прегърнах я. „Мамка му, мамка му, МАМКА МУУ! Кога ми е терминът?“ Започнах да изчислявам датата наум. Доктор Грийн бе казала четири или пет седмици. Значи някъде през май. „Мамка му!“
Елиът ми подаде чаша шампанско.
„Шампанско? Май не бива!“
Крисчън излезе от кабинета си като попарен, лицето му беше с цвят на пепел. Грейс и Карик излязоха след него. Очите му се разшириха от паника, когато видя чашата в ръката ми.
„По дяволите! Искам да пийна!“ Грейс ми се усмихна, взе чаша шампанско и дойде при мен.
- Нищо няма да ти стане от една глътка - прошепна, намигна ми и се чукнахме. Крисчън ни изгледа лошо, но Елиът заговори за мача между „Маринърс“ и „Рейнджьрс“ и го разсея.
Карик дойде при нас, прегърна ни и целуна Грейс по бузата. После тя отиде при Мия на дивана.