Петдесет нюанса освободени
- Автор: Джеймс Е. Л.
- Серия: Петдесет нюанса сиво #3
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Переводчик: Гергана Дечева
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Петдесет нюанса освободени». Краткое содержание книги:
Сега двамата имат всичко – любов, страст, интимност, богатство и целия живот пред себе си. Но Ана знае, че няма да е лесно да обича своя господин Петдесет нюанса, а връзката им ще ги изправи пред предзвикателства, за които не са подозирали. Ще се наложи Ана да свикне с разточителния стил на живот на Крисчън, без да пожертва своята индивидуалност. А Крисчън ще трябва да преодолее нуждата си от контрол и да пребори демоните от мъчителното си минало.
И когато изглежда, че двамата заедно ще преодолеят всички пречки, лошият късмет, злобата и съдбата ще се обединят, за да сбъднат най-дълбоките страхове на Ана.
- И именно заради това успя да ме обикнеш. Прости й. Тя е имала своя свят, изпълнен с болка, и е трябвало да се справя сама с нея. Да, тя не е била добра майка, но ти си я обичал въпреки всичко.
Той ме изгледа с призрачни очи, духове от миналото танцуваха там.
„О, не спирай да говориш“.
Най-сетне проговори.
- Обичах да я реша. Косата й беше много хубава.
- Не се съмнявам. Достатъчно е да те погледне човек.
- Но беше лоша майка. - Едва чувах думите му. Той затвори очи. - Страхувам се, че ще съм лош баща.
Погалих го по бузата.
- Крисчън, можеш ли да допуснеш, дори и за секунда, че ще ти позволя да бъдеш лош баща?
Той отвори очи и ме гледа дълго, цяла вечност. Облекчението бавно огря лицето му и накрая той се усмихна.
-Не, не мисля, ще ми позволиш. Господи, колко си силна! Обичам ви, госпожо Грей! А дори не подозирах, че съм способен на това. - Целуна ме по челото. - И така, това е краят на приказката.
-Биваше си я...
Той се усмихна красиво, но мисля, че изпитваше облекчение.
- Как ти е главата?
- Главата ми ли?
Всъщност щеше да гръмне от всичко, което бях чула току-що.
- Боли ли?
-Не.
- Добре. Мисля, че вече трябва да спиш.
„Да спя? След всичко това?“
- Заспивай! - каза той строго. - Сънят е здраве.
- Имам един въпрос. - Нацупих се.
- Какво пък сега? - Погледна ме войнствено.
- Защо изведнъж стана така... прям, откровен... В името на добруването на човечеството ли?
Той се намръщи.
- Казваш ми всичко това сега сам, а всъщност да се изкопчи нещо от теб с доста уморително и често безрезултатно.
- Не знаех.
- Знаеш го много добре.
- Питаш ме защо съм така откровен? Не знам. Може би след като те видях буквално мъртва на земята. Или заради факта, че ще ставам баща. Не знам. Ти каза, че искаш да знаеш. А не искам Елена да стои между нас. Няма как. Тя е минало. Сто пъти съм ти го казвал.
- Ако не се беше опитала да те съблазни... щеше ли да запазиш приятелството си с нея?
- Това вече е втори въпрос.
- Съжалявам. Не ми отговаряй. - Изчервих се. - Така или иначе каза повече, отколкото някога съм се надявала да изкопча от теб.
Погледът му омекна.
- Не, не мисля, че бих запазил това приятелство. Но след рождения ми ден все мислех за нея като за... нещо, което съм започнал и не съм довършил. Тя прекрачи границата, и аз приключих. И моля те, повярвай ми, няма да я видя никога повече.
„Добре, забравяме темата. Време е да разхлабя захапката“. Подсъзнанието ми едва не припадна от облекчение. „Най-накрая, че и на мен ми писна!“
- Лека нощ, Крисчън. Благодаря за поучителната приказка. -Целунах го, но в мига, в който се опитах да удължа целувката, той се отдръпна.
- Недей. Само ме измъчваш така.
- Не се измъчвай тогава.
- Не. Имаш нужда от почивка, а е много късно. Заспивай!
Загаси нощната лампа и мракът ни потопи.
- Обичам те, Крисчън! Безусловно! - казах и се сгуших в него.
- Знам.
Усетих срамежливата му усмивка.
Отворих очи. Стаята беше окъпана в светлина. Крисчън го нямаше. Погледнах часовника - осем без пет. Поех дълбоко дъх. Ребрата ме боляха и пареха, но болката полека отшумяваше. Помислих си, че мога да ида на работа. Работа - да! Исках да отида на работа!
Беше понеделник, а лежах в кревата цялата неделя. Крисчън ме пусна само за малко, да ида да видя Рей. „Честно, как може да е такъв? Контрольор“. Моят контрольор! Усмихнах се с умиление. Беше внимателен, приказлив, правеше всичко с любов. Главата не ме болеше, болката в ребрата беше поносима, макар че, честно казано, се налагаше да внимавам, когато се смея. Но бях крайно изнервена. Това беше най-дългият период без секс от... всъщност от първия път.
Мисля, че и двамата бяхме успели да възвърнем душевното си равновесие. Крисчън изглеждаше много по-отпуснат и спокоен. Онази „приказка за лека нощ“ бе успяла да зарови духовете от миналото. Може би.
Взех бърз душ и след като се изсуших, започнах да оглеждам дрехите си. Исках нещо секси. Нещо, на което той да не може да устои. Кой би помислил, че този ненаситен мъж може да се контролира до такава степен? Не исках точно сега да се задълбавам в темата как е успял и кой го е научил на такъв самоконтрол. Не бяхме говорили за Робинсън Кучката от онази нощ и се надявах никога повече да не се наложи да говорим за нея. За мен тя бе мъртва.