Петдесет нюанса освободени
- Автор: Джеймс Е. Л.
- Серия: Петдесет нюанса сиво #3
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Переводчик: Гергана Дечева
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Петдесет нюанса освободени». Краткое содержание книги:
Сега двамата имат всичко – любов, страст, интимност, богатство и целия живот пред себе си. Но Ана знае, че няма да е лесно да обича своя господин Петдесет нюанса, а връзката им ще ги изправи пред предзвикателства, за които не са подозирали. Ще се наложи Ана да свикне с разточителния стил на живот на Крисчън, без да пожертва своята индивидуалност. А Крисчън ще трябва да преодолее нуждата си от контрол и да пребори демоните от мъчителното си минало.
И когато изглежда, че двамата заедно ще преодолеят всички пречки, лошият късмет, злобата и съдбата ще се обединят, за да сбъднат най-дълбоките страхове на Ана.
„Господи!“
- И след това ме целуна. И след като ме целуна, пак ме удари.
- Той запримигва, очевидно все още под влиянието на случилото се... след толкова време.
- Никой никога не ме беше целувал така. И никой никога не ме беше удрял така.
„Как може да посегне на дете?!“
- Наистина ли искаш да чуеш това? - попита Крисчън.
„Да... Не...“
~ Само ако искаш да ми кажеш - излъгах го в очите. Гласът ми беше тих, а мозъкът ми не го побираше.
- Опитвам се да ти обясня.
Кимнах. Исках да се получи окуражително кимване, но най-вероятно изглеждах като статуя, като препарирана, с оцъклени очи.
Той се намръщи, очите му потърсиха моите, опитваше се да прецени реакцията ми.
- Е, естествено, бях объркан, ядосан и дяволски възбуден. Разбираш ме, нали... сексапилна зряла жена идва при тебе ей така...
- Поклати глава все едно още не му се вярваше.
Сексапилна? Повръщаше ми се.
- Тя се прибра в къщата и ме остави на двора. Държеше се все едно не се е случило нищо. Стоях като втрещен. После продължих да работя. Когато вечерта си тръгвах, тя ми каза да отида пак на другия ден. Не каза нищо за случката. На другия ден се върнах. Нямах търпение да я видя. - Прошепна го, все едно се изповядваше. Всъщност това беше неговата мрачна изповед.
- Тя не ме докосна, когато ме целуна - каза и се обърна да ме погледне. - Не знам дали ме разбираш... бях ходеща ерекция, на петнайсет години, доста висок за възрастта си, хормоните ми бушуваха. Момичетата в училище... - Спря и веднага всичко ми стана ясно. Самотно уплашено красиво момче. Сърцето ми се сви.
- Бях гневен, ядосан на всички - на себе си, на родителите ми. Нямах никакви приятели. Психоаналитикът ми по онова време беше пълен задник. Родителите ми не отпускаха каишката. И не разбираха. - Погледна към тавана и прокара ръка през косата си. Искаше ми се да я погаля, но реших да не мърдам.
- Не можех да понасям някой да ме докосва. Не можех. И не можех да издържам ничие присъствие около себе си. Биех се. Нямаше уличен бой без мен. Господи, колко се млатех в училище! И затова и ме изключиха от две училища. Но трябваше да изпускам напрежението. А и това беше единственият начин да поддържам физически контакт с когото и да е... - Пак спря и след малко продължи: - Ясно ти е за какво говоря, нали? И когато тя ме целуна, хвана само лицето ми. Не ме докосна.
Едва чувах думите му.
- На другия ден се върнах. Не знаех какво да очаквам. Ще ти спестя подробностите, но в общи линии това, което се случи предния ден, се повтори, и то нееднократно, и така започна нашата връзка.
„О, истината боли!“
Той се намести така, че да ме гледа в очите.
- И знаеш ли, Ана, светът ми някак се подреди. Виждах ясно, чисто. Всичко се избистри. Тя беше точно това, от което имах нужда тогава. Тя беше като глътка свеж въздух. Вземаше всички решения вместо мен, изчисти ме от всички гадости, позволи ми да дишам.
„Господи!“
- И дори когато всичко приключи, моят свят остана подреден, животът ми остана фокусиран, именно заради нея. И остана такъв до мига, в който те видях.
И как се очакваше отговоря на това признание?
- Ти обърна света ми с главата надолу. - Той затвори очи и когато ги отвори, те бяха сурови. - Светът ми беше подреден, спокоен, контролиран - и тогава ти се появи в него с твоята мно-гознайна уста, с невинността си, с красотата си, с тихия си бунт и безразсъдство, и всичко преди теб изглеждаше тъпо, скучно, празно, обикновено... всичко преди теб беше едно голямо нищо. И се влюбих - прошепна.
Дъхът ми спря. Той ме погали по бузата.
- И аз - казах с малкото дъх, останал в дробовете ми.
Очите му омекнаха.
- Знам - каза само с устни.
- Знаеш?
-Да.
- Най-сетне - прошепнах.
- И тогава видях целия си живот в перспектива. Допреди няколко години Елена беше центърът на моя свят. Нямаше нещо, което не бих направил за нея. И тя направи много за мен. Тя ме спаси от алкохолизъм. Накара ме да уча... Тя ме научи да се справям с вътрешните и външните проблеми, да контролирам стреса си, да посрещам предизвикателствата, нещо, което не можех да правя, позволи ми да изживея неща, за които мислех, че не съм достоен.
- Да те докосват - прошепнах.
- До известна степен, но не съвсем.
Зачудих се какво ли пък значи това. Той усети реакцията ми и се поколеба.