Петдесет нюанса освободени
- Автор: Джеймс Е. Л.
- Серия: Петдесет нюанса сиво #3
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Переводчик: Гергана Дечева
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Петдесет нюанса освободени». Краткое содержание книги:
Сега двамата имат всичко – любов, страст, интимност, богатство и целия живот пред себе си. Но Ана знае, че няма да е лесно да обича своя господин Петдесет нюанса, а връзката им ще ги изправи пред предзвикателства, за които не са подозирали. Ще се наложи Ана да свикне с разточителния стил на живот на Крисчън, без да пожертва своята индивидуалност. А Крисчън ще трябва да преодолее нуждата си от контрол и да пребори демоните от мъчителното си минало.
И когато изглежда, че двамата заедно ще преодолеят всички пречки, лошият късмет, злобата и съдбата ще се обединят, за да сбъднат най-дълбоките страхове на Ана.
Избрах безобразно къса черна пола и бяла копринена блуза с набрана дантела около деколтето. Обух копринени чорапи с дантела и убийствено високи обувки на „Луботен“. Малко грим, малко червило за естествен сексапил, свирепо разресване на косата. Оставих я пусната. „Да, това трябва да подейства!“
Крисчън закусваше на плота в кухнята. Видя ме и вилицата с набодено на нея късче омлет увисна във въздуха. Намръщи се.
- Добро утро, госпожо Грей. Отивате ли някъде?
- На работа. - Усмихнах се сладко.
- А, не. - Погледна ме, все едно бях казала най-смешното нещо на света. - Доктор Синг каза - една седмица болнични!
- Крисчън, нямам никакво намерение да прекарам деня сама в леглото. При това положение мога спокойно да ида на работа. Добро утро, Гейл.
- Добро утро, госпожо Грей. - Тя се опита да прикрие усмивката си. - Да ви приготвя ли закуска.
-Да.
- Гранола?
- Предпочитам бъркани яйца с пълнозърнест препечен хляб.
Тя се усмихна, а Крисчън не успя да скрие изненадата си.
- Ана, няма да ходиш на работа!
-Но...
- Не! Не спори!
Погледнах го ядно и чак сега забелязах, че още е по пижама.
- А ти ще ходиш ли на работа? - попитах.
-Не.
„Аз ли откачам?“
- Не е ли понеделник?
- Да. Така поне показва календарът.
- Кръшкаш от бачкане? - Присвих очи.
- Няма да те оставя сама тук пак да си навлечеш някоя беля. А и доктор Синг каза, че ще можеш да се върнеш на работа чак след седмица. Забрави ли?
Качих се на стола до него и леко повдигнах полата. Госпожа Джоунс ми поднесе чая.
- Изглеждаш добре - каза той, а аз кръстосах крака. - Много добре даже, особено тук. - И прокара пръст по кожата над дантелата на чорапа ми. Пулсът ми се ускори само от допира.
- Полата ти е много къса - каза с леко неодобрение, а очите му следваха движението на пръста му.
- Така ли? Не бях забелязала.
Той ме погледна и се засмя.
- Наистина ли не забелязахте, госпожо Грей?
Изчервих се.
- И не мисля, че този тоалет е подходящ за работа - каза той.
- Е, след като няма да ходя на работа, темата е изчерпана.
- Изчерпана?
- Изчерпана, да.
Той се засмя и продължи с омлета. Преглътна и каза:
- Имам по-добра идея.
- Така ли?
Той ме погледна изпод дългите си мигли, сивите му очи потъмняха. Поех рязко дъх. Слава богу! Крайно време беше.
- Ще отидем да видим докъде е стигнал Елиът с къщата.
Той майтап ли си правеше? Чак после си спомних, че трябваше да отидем още преди Рей да катастрофира.
- С удоволствие.
- Добре.
- Всъщност ти не трябва ли да си на работа?
- Не. Рос се върна от Тайван. Там всичко е минало добре. Всичко е наред.
- Нали ти щеше да ходиш там.
- Ана, ти беше в болницата!
-О!
- Да. О! Така че днес възнамерявам да си уплътня времето със съпругата си.
- Да си уплътниш времето? - Не можах да прикрия надеждата в гласа си.
Госпожа Джоунс сложи чинията с яйца пред мен и пак не успя да скрие усмивката си.
- Да, да си уплътня времето - засмя се Крисчън.
Бях прекалено гладна, за да продължавам да кокетнича и да флиртувам, и то със съпруга си.
- Винаги се радвам, когато се храниш - каза той, стана и целуна косата ми. - Отивам да си взема душ.
- Ммм... да дойда ли да ти изтъркам гърба? - попитах с пълна с яйца и хляб уста.
- Не. Яж!
Тръгна и си смъкна тениската. Един вид, възнагради ме с възможността да се насладя на голия му гръб и прекрасно изваяните му рамене. Спрях да дъвча. „Нарочно го прави! Защо?“
Карахме на север. Крисчън беше много спокоен. Бяхме оставили Рей и господин Родригес да гледат футбол в стаята на Рей в болницата. Подозирах, че Крисчън е купил телевизора с плосък екран.
Всъщност изглеждаше много по-добре след нашия „разговор“. Все едно някой бе свалил огромен товар от гърба му. Сянката на Робинсън не тегнеше така зловещо над нас. Може би защото бях решила да загърбя темата, може би защото и той беше решил да я загърби. Но сега го чувствах много по-близък. Вероятно защото ми се бе изповядал. И се надявах да е така и за в бъдеще. И все повече се отваряше за бебето. Е, не беше хукнал да купува креватче, но бях много по-обнадеждена.