Петдесет нюанса освободени
- Автор: Джеймс Е. Л.
- Серия: Петдесет нюанса сиво #3
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Переводчик: Гергана Дечева
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Петдесет нюанса освободени». Краткое содержание книги:
Сега двамата имат всичко – любов, страст, интимност, богатство и целия живот пред себе си. Но Ана знае, че няма да е лесно да обича своя господин Петдесет нюанса, а връзката им ще ги изправи пред предзвикателства, за които не са подозирали. Ще се наложи Ана да свикне с разточителния стил на живот на Крисчън, без да пожертва своята индивидуалност. А Крисчън ще трябва да преодолее нуждата си от контрол и да пребори демоните от мъчителното си минало.
И когато изглежда, че двамата заедно ще преодолеят всички пречки, лошият късмет, злобата и съдбата ще се обединят, за да сбъднат най-дълбоките страхове на Ана.
- Как е той? - попитах Карик много тихо. С изненада забелязах, че Мия и Итън се държат за ръце.
- Доста е притеснен. - Лицето на Карик беше сериозно и тревожно. - Помни толкова много неща за майка си... наистина много. Ще ми се да не беше така. Но това... Надявам се да сме помогнали. И се радвам, че ни се обади. Каза, че ти си го накарала. - Очите му омекнаха.
Свих рамене и отпих бърза глътка.
- Ти си най-чудесното в живота му. Слуша само теб, никой друг!
Изобщо не бях съгласна, но си замълчах. Веднага се сетих за
откровенията му пред кучката Робинсън, а знаех, че споделя и с
Грейс. Опитах се да си спомня какво си говореха до леглото ми в болницата, но не успях. Колко ме вбесяваше тази моя неуслуж-лива памет!
- Ела, Ана, и седни. Изглеждаш уморена. Едва ли си очаквала да ви се изсипем така тази вечер.
- Толкова е хубаво да ви видя - отвърнах. И това беше самата истина. Беше невероятно усещане. Аз нямам братя и сестри, но съпругът ми имаше голямо и сплотено семейство. Обичах ги. Всичките. Гушнах се до Крисчън.
- Една глътка - изсъска той и взе чашата от ръката ми.
- Да, сър! - И запърхах с мигли, което го обезоръжи напълно.
- Родителите ми мислят, че можеш да вървиш и по вода - каза Крисчън, докато смъкваше тениската си.
Бях свита в леглото и гледах стрип шоуто.
- Е, добре, че поне ти знаеш истината - засмях се.
- О, не, не я знам. - Събу си джинсите.
- Разказаха ли ти за онова време?
- Казаха някои неща. Живял съм в семейство Колиър два месеца, докато майка и татко са чакали да да оформят документите. Вече са били одобрени за осиновяването и са били взели Елиът, но по закон трябвало да се изчака два месеца. Чакали да видят дали няма да се появи някой да ме... вземе.
- Какво мислиш за това? Как се чувстваш? - прошепнах.
- Че нямам никакви живи роднини ли? Майната му на това. Ако са като истинската ми майка... - Поклати глава с отвращение.
„О, Крисчън, ти си бил дете, ти си обичал майка си!“
Той обу долнището на пижамата, легна до мен и ме прегърна.
- Започвам да си спомням някои неща. Помня храната. Госпожа Колиър готвеше превъзходно. И сега поне знаем вече защо оня глист има зъб на семейството ми. - Прокара ръка през косата си.
- Господи! - викна изведнъж и ме изгледа с отворена уста.
- Какво има?
- Всичко си идва на мястото! Сега вече разбирам!
- Кое?
- Малкото пиленце! Госпожа Колиър ми казваше така. Малкото пиленце.
- Какво си идва на мястото? - Не разбирах.
- Бележката. Бележката за откупа, която беше оставил във вана. Беше нещо от сорта „Знаеш ли кой съм аз? Защото аз знам кой си ти, Малко пиленце,,.
Нищо не разбрах.
г
- Това е от една детска книжка. Господи! Помня я тази книжка! Казваше се... „Ти ли си моята майка?“ - Очите му бяха широко отворени. - Много си я обичах.
„О, знам я тази книжка“. Сърцето ми подскочи.
- Госпожа Колиър ми я четеше.
Не знаех какво да кажа.
- Господи! Той е знаел!
- Ще кажеш ли на полицията?
- Да, ще кажа. Един господ знае какво могат да направят с тази информация. - Крисчън поклати глава. - Както и да е. Благодаря ти за тази вечер.
Каква промяна!
- За какво?
- Че се погрижи за цялото семейство и приготви вечеря.
- Не благодари на мен, а на Мия. И на госпожа Джоунс. Винаги е заредено с храна.
Той поклати ядно глава. „Ядосан ли е? На мен?“
- Добре ли се чувствате, госпожо Грей?
- Да. А ти?
- И аз съм добре.
О... в такъв случай... Прокарах пръсти по меките косъмчета под пъпа му.
Той се засмя, хвана ръката ми и ме спря.
- О, не, нямах предвид това.
Нацупих се и той въздъхна.
- Ана, Ана, Ана, какво да правя с теб?
- Имам някои идеи. - Свих се до него и болката от натъртените ми ожулени ребра прониза цялото ми тяло.
- Бебчо, достатъчно емоции ти минаха през главата днес. Освен това съм ти приготвил приказка за лека нощ.
- Искаше да знаеш... - Той затвори очи, преглътна и се напрегна.
По дяволите! Какво му ставаше?
- Едно младо момче тръгнало да си търси работа, да изкара малко допълнителни джобни, за да си набавя така потребния му алкохол - започна той тихо. Обърна се на една страна, бяхме лице в лице, очите му - втренчени в моите. - И значи аз работех в двора на Линкълн, разчиствах боклуците от пристройката към къщата, която наскоро бяха довършили.
„Господи! Той говори!“
Дишах трудно. Не бях сигурна, че искам да знам. Крисчън затвори очи и преглътна. Когато ги отвори, в тях имаше плахост и тревожните спомени грееха с особена светлина.
- Беше горещ летен ден. Имах много работа. - Изведнъж му стана смешно и той поклати глава. - Як гръб трябваше, за да изнесеш целия тоя боклук. Бях сам и Еле... госпожа Линкълн се появи отнякъде и ми донесе лимонада. Поприказвахме малко, аз й казах нещо хапливо, правех са на остроумен и тя... ми шибна един шамар. Удари ме толкова силно... - Несъзнателно вдигна ръка до бузата си, погали я, а очите му плувнаха в тъмните облаци на спомена.