Тайната история
- Автор: Тартт Донна, Тарт Дона
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: Еднорог
- ISBN: 9789543651566
- Переводчик: Стефан Аврамов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Тайната история». Краткое содержание книги:
Едно момче се озовава за първи път в Нова Англия. Загърбил мизерното и ненавистно минало, Ричард пристига в колежа Хампдън, изпълнен с надежди и амбиции. Много скоро сънливият, нереален живот в колежа го въвлича в упоителния си водовъртеж — особено след като се осъществява копнежът му да бъде приет в елитарната група на петима студенти, изучаващи класическата древност. Четири момчета и едно момиче — изискани издънки на заможни семейства, хладни, непристъпни и самоуверени; това са хората, чиито съдби се преплитат необратимо с живота на Ричард. Приемането му в елитния кръг има своя цена — много скоро той научава страшната тайна, споила допълнително връзката между петимата… тайна, свързана с възраждане на древни ритуали, с невинно пролята кръв, която вика за отмъщение… И това е само началото.
Госпожа Коркоран ме гледаше, сякаш бях вдигнал ръка за хитлеристки поздрав.
— Облича се?
— Така мисля.
— Не се ли е облякъл досега? Какво са правили всички цяла сутрин?
Не знаех какво да й отговоря. Слизаше бавно, стъпало по стъпало, но главата й вече бе над перилата и нищо не препречваше гледката й към френските прозорци, изпръскани от дъжда и към нищо не съзнаващите пушачи зад тях, ако решеше да погледне в онази посока. Всички бяхме вкаменени от напрежение. Някои майки не биха разпознали марихуана, ако я видеха, но госпожа Коркоран като че ли не бе от тези жени.
Щракна силно закопчалката на чантичката си и бавно, като граблива птица обходи всичко с поглед. Единствено този поглед можеше да ми напомни за баща ми. Така и стана.
— Е? Някой ще му каже ли да побърза?
Камила скочи.
— Аз ще му кажа, госпожо Коркоран — но след като сви зад ъгъла, тя тръгна към френските прозорци.
— Благодаря ти, скъпа — отвърна госпожа Коркоран. Бе намерила това, което търсеше — слънчевите си очила — и ги сложи. — Не разбирам какво ви става, млади хора. Нямам предвид точно вас, но моментът е много труден, всички сме подложени на голямо напрежение, но трябва да се опитаме нещата да вървят, колкото е възможно по-гладко.
Клоук вдигна неразбиращ и кръвясал поглед в отговор на тихото почукване на Камила по стъклото. После погледна зад нея, към всекидневната и изведнъж лицето му се промени. Видях го как безшумно изруга и от устата му излезе облаче дим.
Чарлс също я видя и едва не се задави. Клоук грабна джойнта от Брам и го изгаси между палеца и показалеца си.
Госпожа Коркоран бе сложила големите си слънчеви очила и, слава Богу, не забеляза драмата, която се разиграваше зад гърба й.
— Църквата не е близо — каза тя, когато Камила мина край нея и се запъти да търси Франсис. — С Мак ще потеглим с комбито, вие можете да карате след нас или след момчетата. Според мен ще трябва да се разпределите в три коли, въпреки че може да успеете да се съберете и в две… Не тичайте в къщата на баба — сопна се тя на Брандън и братовчед му Нийл, които се стрелнаха надолу по стълбите, край нея и затрополяха из всекидневната. Бяха облечени в сини костюмчета с папийонки, а лачените им обувки вдигаха ужасен шум по пода.
Задъханият Брандън се скри зад дивана.
— Той ме удари, бабо.
— Той ми каза, че съм парцал.
— Не съм.
— Каза го.
— Момчета — изкрещя тя. — Трябва да се засрамите — направи драматична пауза, за да огледа смълчаните им и ужасени лица. — Вуйчо ви Бъни е мъртъв, знаете ли какво означава това? Значи, че си е отишъл завинаги. Никога повече няма да го видите, поне до края на живота си — изгледа ги свирепо. — Днес е много важен ден. Днес трябва да го почетем. Трябва да седите тихо и да си мислите за всички мили неща, които е направил за вас, а не да тичате из къщата и да драскате този хубав и нов под, който баба ви съвсем скоро накара да лакират отново.
Настъпи мълчание. Нийл ритна сърдито Брандън.
— Веднъж вуйчо Бъни ме нарече копеле — каза той.
Не бях сигурен дали тя наистина не го чу или се направи, че не го е чула. Каменното изражение на лицето й ме накара да си мисля, че бе второто, но точно тогава вратата на терасата се приплъзна и Чарлс, Брам и Руни влязоха с Клоук.
— А, ето ви и вас — подозрително изрече госпожа Коркоран. — Какво правихте навън в дъжда?
— Излязохме на чист въздух — отвърна Клоук. Изглеждаше наистина отнесен. Шишенцето с капки „Визин“ се подаваше от горния джоб на сакото му.
Всички изглеждаха много напушени. Горкият Чарлс се беше облещил и се потеше. Това явно беше повече, отколкото бе очаквал — ярките светлини, напушването, а на всичко отгоре трябваше да се справя и с враждебно настроена дама.