Тайната история
- Автор: Тартт Донна, Тарт Дона
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: Еднорог
- ISBN: 9789543651566
- Переводчик: Стефан Аврамов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Тайната история». Краткое содержание книги:
Едно момче се озовава за първи път в Нова Англия. Загърбил мизерното и ненавистно минало, Ричард пристига в колежа Хампдън, изпълнен с надежди и амбиции. Много скоро сънливият, нереален живот в колежа го въвлича в упоителния си водовъртеж — особено след като се осъществява копнежът му да бъде приет в елитарната група на петима студенти, изучаващи класическата древност. Четири момчета и едно момиче — изискани издънки на заможни семейства, хладни, непристъпни и самоуверени; това са хората, чиито съдби се преплитат необратимо с живота на Ричард. Приемането му в елитния кръг има своя цена — много скоро той научава страшната тайна, споила допълнително връзката между петимата… тайна, свързана с възраждане на древни ритуали, с невинно пролята кръв, която вика за отмъщение… И това е само началото.
— Типично за Клоук — каза тя през смях. — Всъщност е доста почтен, нали? Бъни винаги е казвал, че му напомня за теб.
Озадачих се и доста се обидих от последното. Канех се да й отвърна, но просто оставих чашата и казах:
— С кого говориш по телефона в три сутринта?
— Моля?
Изненадата й изглеждаше напълно естествена. Проблемът бе, че Камила бе толкова умела актриса, че човек никога не може да бъде сигурен дали е искрена.
Погледнах я право в очите. Отвърна на погледа ми, веждите й бяха сключени и точно когато си помислих, че е запазила мълчание малко по-дълго отколкото трябва, тя поклати глава и отново се засмя.
— Какво ти става? За какво говориш?
Аз също се засмях. Невъзможно бе да я надхитриш в тази игра.
— Не се опитвам да те поставя натясно. Но трябва да внимаваш какво говориш по телефона, когато Клоук е в дома ти.
Погледна ме безучастно.
— Внимавам.
— Надявам се да е било така, защото той е подслушвал.
— Не е чул нищо.
— Не че не се е постарал.
Стояхме и се гледахме един друг. Точно под едното й око имаше една спираща дъха, рубинено червена, много малка бенка. Поривът бе неустоим. Наведох се и я целунах.
Засмя се.
— Това пък за какво?
Сърцето ми, окрилено от моментната ми дързост, бе пропуснало един-два удара, но внезапно започна бясно да препуска. Обърнах се и се престорих, че се занимавам с чашата.
— Просто така, изглеждаше много хубава — може би щях да добавя още нещо, ако мокрият до кости Чарлс не бе влетял през вратата на кухнята. Франсис го следваше неотлъчно по петите.
— Защо просто не ми каза — прошепна Франсис ядосано. Беше зачервен и трепереше. — Да не говорим, че седалките са подгизнали, вероятно ще плесенясат и ще изгният, а и че утре ще трябва да шофирам обратно към Хампдън. Но това няма никакво значение. Не ми пука. Онова, което не мога да повярвам е, че съзнателно си преровил джобовете на палтото ми, взел си ключовете и…
— Виждал съм те да караш със свален гюрук, когато вали — каза рязко Чарлс. Стоеше до плота, с гръб към Франсис, и си наливаше питие. Косата му бе полепнала по челото, а по балатума около него се образуваше малка локва.
— Моля те — рече през зъби Франсис. — Никога.
— Напротив — отвърна му Чарлс, без да се извръща.
— Кажи кога.
— Ще ти кажа. Ами през онзи следобед, когато с теб бяхме в Манчестър, около две седмици преди началото на учебната година и решихме да отидем в „Екуинокс Хаус“ за…
— Това беше летен следобед. Само пръскаше.
— Не беше. Валеше силно. Сега не искаш да говорим за това, защото тогава се опита да ме накараш да…
— Ти си луд — каза Франсис. — Онова няма нищо общо с това. Навън е тъмно като в рог, вали като из ведро и ти си се нарязал като казак. Цяло чудо е, че не си убил някого. Къде, по дяволите, ходи за тия цигари? Наблизо няма магазин за цигара поне на…
— Не съм пиян.
— Ха, ха. Говори ми. От къде взе цигарите? Бих искал да узная. Обзалагам се…
— Казах, че не съм пиян.
— Да бе. Обзалагам се, че дори не си купил цигари. А ако си взел, трябва да са подгизнали. Къде са?
— Остави ме на мира.
— Не. Наистина. Покажа ми ги. Бих искал да видя тези баснословни…
Чарлс остави с трясък чашата, завъртя се обратно и изсъска:
— Остави ме на мира.
Ужасяващото не бе точно тонът, а изражението на лицето му. Франсис го зяпна с леко отворена уста. За около десет секунди единственият звук идваше от ритмичното кап-кап-кап на водата, която се стичаше от подгизналите дрехи на Чарлс.
Взех скоча със сода и много лед, и чашата с вода без лед за Хенри, минах край Франсис, през летящата врата и тръгнах надолу към мазето.
През цялата нощ валя силно. Носът ме сърбеше от прахта в спалния чувал, а подът на мазето бе излят от бетон и покрит с много тънък мокет, от тези, които се използват и на открито, така че костите ме боляха всеки път, когато се обърнех. Дъждът барабанеше по високите прозорци и по прожекторите, които светеха през стъклата и хвърляше сенки по стените, сякаш тъмни ручейчета се спускаха надолу от тавана към пода.
На своето легло Чарлс хъркаше с отворена уста, Франсис бълнуваше. От време на време през дъжда внезапно преминаваше автомобил и фаровете му за миг обикаляха и осветяваха стаята — билярдната маса, снегоходките на стената и гребния тренажор, креслото, в което седеше неподвижно Хенри с чаша в ръка и димяща цигара между върховете на пръстите. Само за миг призрачно бледото му и бдящо лице, попадаше в обсега на светлините и после много бавно и равномерно отново потъваше в тъмнината.