Тайната история

— Видях го преди около час. Беше с Марион.

— Аз също говорих с нея. Чарлс каза, че отива за цигара, но това беше преди един час. Видя ли го? Не си говорил с него?

— Не.

— Беше ли пиян? Марион каза, че бил. Стори ли ти се пиян?

Самият Франсис изглеждаше доста пиян.

— Не много — отвърнах. — Хайде, помогни ми да намеря Хенри.

— Казах ти. Не знам къде е. За какво ти е?

— Имам нещо за него.

— Какво? — попита на гръцки. — Успокоителни ли?

— Да.

— Ами за Бога, дай и на мен нещо — каза той. Поклащаше се напред-назад, с облещени очи.

За приспивателно беше прекалено пиян. Дадох му един екседрин.

— Благодаря — той го преглътна с голяма, бавна глътка уиски. — Дано пукна през нощта. Къде мислиш, че е отишъл? Колко е часът?

— Около десет.

— Нали не мислиш, че е решил да шофира към къщи? Може би просто е взел колата и е подкарал към Хампдън. Камила каза, че със сигурност не би го направил, не и преди утрешното погребение, но аз не съм убеден, той просто изчезна. Нали ако е отишъл само за цигари, трябваше вече да се е върнал? Как мислиш?

— Ще се появи. Извинявай, но трябва да вървя. Ще се видим по-късно.

Претърсих цялата къща за Хенри и го намерих в тъмното, седнал съвсем сам на едно походно легло в мазето.

Погледна ме с ъгълчето на окото си, без да повдигне глава.

— Какво е това? — попита, когато му предложих няколко капсули.

— Нембутал. Ето.

Взе ги и ги глътна без вода.

— Имаш ли още?

— Да.

— Дай ми ги.

— Не можеш да вземаш повече от две.

— Дай ми ги.

Дадох му ги.

— Хенри, не се шегувам. По-добре внимавай.

Погледна ги, а после бръкна в джоба си за синята емайлирана кутийка и внимателно ги прибра вътре.

— Ще бъде ли прекалено, ако те помоля да се качиш горе и да ми донесеш нещо за пиене — каза после той.

— След тези хапчета не трябва да пиеш.

— Вече съм пил.

— Знам.

Известно време никой от нас не продума.

— Виж какво — каза Хенри и побутна очилата нагоре по носа си, — искам скоч със сода. Във висока чаша. Наблегни на скоча, по-малко сода и повечко лед, както и чаша с чиста вода, без лед. Това искам.

— Няма да ти ги донеса.

— Ако не се качиш и не ми ги донесеш, ще трябва сам да го направя.

Качих се до кухнята и му приготвих питието, с тази разлика, че наблегнах на содата повечко, отколкото на него му се искаше.

— Това е за Хенри — каза Камила, влизайки в кухнята, точно когато бях свършил с първата чаша и пълнех втората с вода от чешмата.

— Да.

— Къде е той?

— Долу.

— Как е?

Бяхме сами в кухнята. Не изпусках от поглед отворената врата и й разказах за лакираната кутия.