Величие и падение на куртизанките
- Автор: де Бальзак Оноре
- Год: 1980
- Язык: болгарский
- Год: Народна култура
- Переводчик: Ангелина Терзиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Величие и падение на куртизанките». Краткое содержание книги:
— Ако си съгласен — каза ми той — да оставиш да те улови за ръката жена в сомнамбулно състояние, която, ако е будна, не може да я стисне с по-голяма от определената и измерима сила, ще признаеш, че в състоянието й, наречено така глупаво „сомнамбулно“, пръстите й ще имат способността да действуват като клещите на железаря!
Е, добре, когато оставих ръката си, господине, на жената, която не беше приспана (тъй като Бувар отрича този израз), а изолирана от външния свят, и когато старият човек заповяда на тази жена да ми стисне ръката продължително и с всички сили, помолих го да я спре в момента, когато кръвта щеше да бликне от пръстите ми. Ето! Вижте следите, които ще нося повече от три месеца!
— Дявол да го вземе! — възкликна господин Голг, като разглеждаше подобната на гривна синина, напомняща белег от изгорено.
— Драги Голт — продължи лекарят, — дори ръката ми да беше стегната в железен обръч с винтове, затягани от железар, нямаше да почувствувам така болезнено металното стягане, както почувствувах пръстите на тази жена; улови ме като че ли най-твърда стомана и аз съм убеден, че тя можеше да ми счупи костта и да ми откъсне китката. Натискът, който започна неусетно, продължи все по-силен, с една дума, щипците за спиране на кръв при операции не могли да действуват така успешно, както тази превърнала се в инструмент за мъчене ръка. Ето защо струва ми се доказано, че подчинявайки се на страстта (която всъщност представлява съсредоточената на едно място и събрала в себе си неизчислима животинска сила воля, подобно на различните видове електрическа енергия), човек може да вложи цялата си жизненост в един или друг свой орган, било за да нападне, било за да се отбранява. Под натиска на отчаянието тази млада женица бе съсредоточила цялата си жизнена сила в китките на ръцете си.
— Дяволски много й е трябвало, за да счупи една желязна пречка… — забеляза началникът на надзирателите, поклащайки глава.
— Имало е някаква шупла! — каза господин Голт.
— Не слагам граници на нервната сила — продължи лекарят. — Така именно, за да спасят децата си, майките хипнотизират лъвове, влизат в пламъци, вървят по крайчеца на покриви, където и котките едва биха се задържали, и понасят мъките на някои раждания. Там е тайната за опитите на затворниците и на каторжниците да излязат на свобода… Не е известно, още докъде може да стигнат жизнените сили, те са свързани с възможностите на природата и ние ги черпим от непознати източници!
— Господине — каза тихо един надзирател на ухото на директора, който изпращаше доктор Льобрьон до външната решетка на „Консиержри“, — изолираният номер две казва, че е болен и иска лекар; казва, че умирал — добави той.
— Наистина ли? — запита директорът.
— Хърка като мъртвец! — добави надзирателят.
— Вече е пет часът — каза докторът, — а аз още не съм обядвал… Но въпреки това готов съм да отидем при него…
Човекът в отделната килия
— Изолираният номер две е испанският свещеник, когото подозираме, че е Жак Колен — каза господин Голт на лекаря, — и е един от обвиняемите в процеса, в който бе замесен оня нещастен млад човек.
— Видях го вече тази сутрин — отвърна докторът. — Господин Камюзо ме извика да установя здравното състояние на този юнак, който, между нас казано, е в отлично състояние и нещо повече дори, би могъл да спечели цяло състояние, ако участвува като Херкулес в пътуващите акробатически трупи.
— Може и той да иска да се самоубие — каза господин Голт. — Я двамата да постреснем изолираните, аз и без това трябва да бъда там, докато го прехвърлят в „пистолата“. Господин Камюзо извади вече от карцера този странен и неизвестен човек…
Жак Колен, наричан в каторжническия свят Тромп-ла-Мор, на когото сега няма да даваме друго име, бе изпаднал от момента на второто му връщане според нареждането на Камюзо в карцера в безпокойство, каквото никога не бе изпитвал през целия си живот, белязан с толкова престъпления, три бягства от каторга и две присъди от наказателния съд. Не притежава ли този човек, в когото се съсредоточават животът, силите, находчивостта и страстите, присъщи на каторгата, които е техен най-красноречив израз, не притежава ли някаква чудовищна красота, поради кучешката си привързаност към оня, когото бе превърнал в свой приятел? Осъдителна, безчестна и отвратителна от толкова гледни точки, тази безпределна преданост към неговия идол го прави действително тъй интересен, че макар вече да стана доста дълго, нашето повествование би изглеждало недовършено и съкратено, ако краят на Люсиен дьо Рюбампре не бъде съпроводен и от развръзката на този престъпен живот. След смъртта на малкото кученце човек се пита ще живее ли неговият страшен другар — лъвът!