Величие и падение на куртизанките
- Автор: де Бальзак Оноре
- Год: 1980
- Язык: болгарский
- Год: Народна култура
- Переводчик: Ангелина Терзиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Величие и падение на куртизанките». Краткое содержание книги:
— Ами господин и госпожа дьо Серизи?… — извика нещастният съдия. — Пак ти казвам, че госпожа дьо Серизи е луда! Казват, че е полудяла по моя вина!
— Е, безразсъдни съднико, ами щом като е луда, тя не може да ти навреди! — разсмя се госпожа Камюзо. — Хайде, разкажи какво стана днес!
— Боже мой — отговори Камюзо, — точно когато бях накарал оня нещастен младеж да си признае всичко и когато той заяви, че мнимият испански свещеник наистина е Жак Колен, херцогиня дьо Мофриньоз и госпожа дьо Серизи ми изпратиха чрез камериера една бележка, с която ме молеха да не го подлагам на разпит. А всичко бе вече свършено…
— Ти, значи, съвсем си загубил ума си! — каза Амели. — Щом си сигурен в твоя секретар, можел си спокойно да върнеш Люсиен, умело да го успокоиш и да поправиш протокола!
— Ами и ти си като госпожа дьо Серизи, вземаш на подбив правосъдието! — каза Камюзо, който не бе способен да се подиграва с професията си. — Госпожа дьо Серизи взе протоколите и ги хвърли в огъня!
— Това се казва жена! Браво!
— Госпожа дьо Серизи ми каза, че по-скоро ще вдигне във въздуха Съдебната палата, отколкото да остави един младеж, който се е ползувал от благоволението на херцогиня дьо Мофриньоз и от нейното благоволение да бъде поставен на подсъдимата скамейка в наказателния съд редом с един каторжник!…
— Та твоето положение е прекрасно, Камюзо… — каза Амели, без да може да сдържи усмивката си на превъзходство.
— А, да! Прекрасно!
— Ти си изпълнил дълга си…
— Да, за нещастие, и то въпреки йезуитския съвет на господин дьо Гранвил; който ме срещна на кея Малаке…
— Тази сутрин?
— Тази сутрин!
— В колко часа?
— В девет часа.
— Ох! Камюзо! — каза Амели, като кършеше ръце. — А аз непрекъснато ти повтарям да внимаваш… Боже мой, това не е мъж, а каруца с чакъл, която влача със себе си!… Твоят главен прокурор те е изчаквал да минеш, Камюзо, той сигурно ти е дал някои препоръки.
— Ами да…
— А ти не си го разбрал! Щом като си глух, ще си останеш за цял живот съдия за следствия без последствие. Събери си сега ума и ме слушай! — затвори тя устата на мъжа си, който искаше да й възрази нещо. — Значи, смяташ, че работата е свършена?
Камюзо погледна жена си като селянин, застанал пред някой фокусник.
Планът на Амели
— Щом херцогиня дьо Мофриньоз и графиня дьо Серизи са злепоставени, те и двете трябва да ти станат покровителки — започна Амели. — Да видим сега: госпожа д’Еспар ще поиска за теб среща с пазителя на държавния печат, на когото ти ще разкажеш цялата история, а с нея той ще позабавлява краля; защото на всички владетели е приятно да познават и опакото на тъканта и да са в течение на истинските причини за събитията, които хората обсъждат зяпнали. От този момент нито главният прокурор, нито господин дьо Серизи са вече страшни…
— Жена като теб е истинско съкровище! — възкликна следователят, добил нова смелост. — В края на краищата аз разкрих тайната на Жак Колен и ще го изпратя да се оправя пред наказателния съд, аз ще разкрия и престъпленията му. В кариерата на един следовател подобен процес е победа…
— Камюзо — каза Амели, която виждаше с удоволствие как мъжът й се освобождава от нравственото и физическо униние, в което го бе хвърлило самоубийството на Люсиен дьо Рюбампре, — председателят ти казал преди малко, че си отишъл много далеч; сега пък тръгна на другаде… Пак се отклоняваш от правия път, мили мой!
Следователят остана прав и загледа изумен жена си.
— Кралят и пазителят на държавния печат може да останат много доволни, че са узнали тайната на това дело и същевременно да се разгневят, че със защитните си речи адвокати с либерални убеждения извикват пред съда важни личности като Серизи, Мофриньоз и Гранлийо, с една дума, всички, които, косвено или не, са намесени в този процес.
— Всички са вътре!… В ръцете ми са! — викна Камюзо.