Величие и падение на куртизанките
- Автор: де Бальзак Оноре
- Год: 1980
- Язык: болгарский
- Год: Народна култура
- Переводчик: Ангелина Терзиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Величие и падение на куртизанките». Краткое содержание книги:
Тези тайни разисквания показват до каква степен делата и най-малките думички на Жак Колен, последното действуващо лице на нашия разказ, засягаха честта на семействата, сред които той бе настанил покойния си любимец.
Наблюдения в областта на магнетизма
Смъртта на Люсиен и нахлуването на графиня дьо Серизи в „Консиержри“ бяха предизвикали толкова голямо разстройство в бурмичките на машината, че директорът бе забравил да извади от карцера мнимия испански духовник.
Макар в съдебните летописи да има много такива примери, смъртта на един затворник по време на следствието е твърде рядко събитие, така че и надзирателите, и писарят, и директорът не могат да не излязат от безстрастието, с което действуват. За тях обаче голямото събитие не беше това, че един толкова красив младеж се е превърнал така бързо в труп, колкото пречката от ковано желязо на първата решетка при входа, счупена от нежните ръце на една светска жена. Ето защо, щом главният прокурор и граф Октав дьо Бован заминаха с колата на граф дьо Серизи, отвеждайки припадналата му съпруга, директорът, секретарят на съда и надзирателите се струпаха при входното гише, изпращайки същевременно господин Льобрьон, лекаря на затвора, който бе повикан да установи смъртта на Люсиен, при лекаря на мъртвите от района, където живееше нещастният млад човек.
В Париж наричат лекар на мъртвите лекаря от района, чието задължение е да отиде да провери и да установи причините за смъртта.
С отличаваща го проницателност господин дьо Гранвил бе преценил, че за честта на изложилите се семейства е необходимо да се извади смъртен акт на Люсиен в общината, към която се числеше кеят Малаке, където бе живял покойният, а той да бъде отнесен от жилището си в църквата „Сен-Жермен-де-Пре“, където щеше да стане опелото. Господин дьо Шаржбьоф, секретар на господин дьо Гранвил, получи нареждания от него в този дух. Пренасянето на Люсиен трябваше да стане през нощта. Младият секретар бе натоварен да се разбере незабавно с кметството, с енорийския свещеник и с управлението на погребалната служба. Така за целия свят Люсиен щеше да е починал на свобода, в дома си, погребалното шествие щеше да тръгне от жилището му, където приятелите му щяха да бъдат поканени за самата церемония.
И тъй, в момента, в който отпочиналият си душевно Камюзо сядаше да се храни с честолюбивата си половинка, директорът на „Консиержри“ и господин Льобрьон, лекар на затворите, бяха застанали пред входното гише, като се дивяха пред чупливостта на железните пречки и пред силата на влюбените жени.
— Не се знае каква огромна нервна сила се крие в свръхвъзбудения от някаква страст човек — каза на тръгване докторът на господин Голт. — Динамиката и математиката нямат още знаци, нито изчисления за определението на тази сила. Вчера присъствувах на един опит, от който ме побиха тръпки; той дава представа за страхотната физическа сила, показана преди малко от онази женичка.
— Разкажете ми го — каза господин Голт, — имам една слабост, интересувам се от хипноза, не че вярвам в нея, но тя ме интригува.
— Един лекар-хипиотизатор (защото има хора сред нас, които вярват в хипнотизма) — започна доктор Льобрьон — ми предложи да експериментира върху мен едно явление, което ми беше описал и в което аз не вярвах. Любопитен да изпитам лично една от странните нервни кризи, чрез които се доказва съществуването на магнетизма, аз се съгласих! Това са факти. Много бих искал да зная какво би казала нашата Медицинска академия, ако всички нейни членове бъдат подложени, един след друг, на такова въздействие, което не оставя никакви съмнения. Старият ми приятел…
Тук доктор Льобрьон отвори една скоба.
— Този лекар е стар човек, преследван заради убежденията си от медицинския факултет още от времето на Месмер; той е на седемдесет или на седемдесет и две години и се нарича Бувар. Днес е патриарх на учението за животинския магнетизъм. Аз съм му като син, на него дължа положението си. И така старият и почтен Бувар ми предложи да ми докаже, че ако нервната сила бъде поставена в действие от хипнотизатора, тя не е безпределна, защото човек се подчинява на определени закони, но се изявява като природните стихии, чиито първопричини не зависят от нас и не се поддават на нашите изчисления.