Величие и падение на куртизанките
- Автор: де Бальзак Оноре
- Год: 1980
- Язык: болгарский
- Год: Народна култура
- Переводчик: Ангелина Терзиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Величие и падение на куртизанките». Краткое содержание книги:
Както вие казвахте понякога, има хора, произлезли от Каин, и други — от Авел. В голямата драма на човечеството Каин въплъщава съпротивата. Вие произлизате от Адам по тази именно линия, на нея дяволът е продължил да вдъхва от своя огън и първата искрица от него е била хвърлена върху Ева. Сред демоните, родени от тази връзка, от време на време има и такива, които са страшни, с невероятни организми, съсредоточаващи всичките човешки сили, подобни на онези необуздани зверове в пустинята, чието съществуване се нуждае от огромните пространства, в които те живеят. Тези хора са опасни за обществото, както лъвовете биха били опасни за Нормандия: те се нуждаят от пасбища, разкъсват простаците и ядат парите на глупците; тяхната игра е тъй опасна, че в края на краищата убиват незначителното куче, което са превърнали в свой другар, в свой идол. Ако бог пожелае, тези странни същества биват Мойсей, Атила, Карл Велики, Мохамед или Наполеон; но остави ли той да ръждясат тези исполински негови оръдия на океанското дъно на едно поколение, те се превръщат в Пугачов, Робеспиер, Лувел или абат Карлос Ерера. Надарени с огромна власт над по-неукрепналите, те ги привличат и смачкват. По естеството си това е нещо голямо и велико. То е като отровно и ярко обагрено растение — омая за децата в гората. То е поезия на злото. Хора като вас трябва да живеят в пещери и да не излизат оттам. Ти ме накара да водя исполинско съществуване и аз взех своя дял от живота. Ето защо вече мога да измъкна главата си от гордиевия възел на твоите съображения, за да я сложа в примката на вратовръзката си.
За да поправя грешката си, предавам на главния прокурор, че се отричам от показанията си. Вие ще съумеете да се възползувате от този документ.
По силата на моето завещание ще ви бъдат върнати, господин абат, сумите, принадлежащи на вашия орден, с които разполагахте твърде неразумно заради мен вследствие на бащинската нежност, която ми засвидетелствувахте.
И така, сбогом, сбогом, величествен образ на злото и на покварата; ако бяхте тръгнали по правия път, вие щяхте да станете нещо повече от Хименес и от Ришельо; вие удържахте думата си; а аз отново съм онзи, който бях на брега на Шарант, когато ви разказах чаровните измами на една мечта; за нещастие не съм вече пред реката в моя роден край, където щях да удавя дребните грехове на младостта си, а пред Сена и гробът ми е една килия в «Консиержри».
Не жалете за мен: възхищението ми към вас бе равностойно на презрението ми.