Величие и падение на куртизанките
- Автор: де Бальзак Оноре
- Год: 1980
- Язык: болгарский
- Год: Народна култура
- Переводчик: Ангелина Терзиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Величие и падение на куртизанките». Краткое содержание книги:
Съдията стана и се заразхожда из кабинета си като Сганарел, когато търси изход от някое забъркано положение.
— Слушай, Амели! — застана той пред жена си. — Сега си спомням една наглед дребна подробност, която в моето положение е от огромно значение. Представи си, мила моя, този Жак Колен е исполин на хитростта, притворството и измамата… У него има нещо дълбоко… О! Той е… как да ти кажа?… Един вид Кромуел сред каторжниците!… Никога не съм срещал такъв престъпник, аз сам почти се хванах на думите му… Но при криминалното следствие подалият се крайчец на конеца помага да се намери кълбото, с което тръгваш из лабиринта и на най-тъмните съвести, и на най-неясните факти. Като видя, че прелиствам писмата, иззети в дома на Люсиен дьо Рюбампре, Жак Колен ги погледна като човек, който иска да види дали няма и друг пакет, и неволно направи движение на видимо задоволство. Този поглед на крадец, преценяващ някакво съкровище, движението на арестанта, който си казва: „Имам с какво да се боря“, ми изясниха сума неща. Само вие, жените, ние и затворниците можем да поместим в един-единствен поглед цели сцени, където се разкриват измами, сложни като секретни брави. Как да ти кажа, за миг се споделят цели томове подозрения! Това е нещо страшно, то е като живота и смъртта, събрани в един само поглед. Помислих си, че този юначага сигурно притежава и други писма! После хилядите други подробности на следствието ме погълнаха. Забравил бях за случилото се, защото смятах, че предстои очната ставка между двамата арестувани и по-късно ще мога да си изясня тази точка от следствието. Нека обаче да смятаме за безспорно, че Жак Колен е оставил на сигурно място, според обичаите на тези жалки хора, най-излагащите писма от кореспонденцията на красивия младеж, когото са обожавали толкова…
— И ти още трепереш, Камюзо! Ти ще станеш председател в кралския съд много по-рано, отколкото си мислех!… — извика госпожа Камюзо със светнало лице. — Да видим сега! Трябва да се държиш така, че всички да останат доволни, защото това дело е толкова важно, че могат да ти го задигнат!… Не взеха ли от Попино и не го ли дадоха на тебе онова следствие по процеса за настойничеството, делото на госпожа и господин д’Еспар! — каза тя в отговор на учуденото движение на Камюзо. — Така е, нима главният прокурор, който взема така присърце честта на господин и госпожа дьо Серизи, не може да изпрати делото в кралския съд и да назначи свой съветник за ново следствие?
— Я гледай! Но къде си изучавала наказателно право, миличка? — извика Камюзо. — Ти знаеш всичко, ти ми казваш какво трябва да правя…
— Как? Ти смяташ, че утре господин дьо Гранвил няма да се изплаши от вероятната защита на някой адвокат с либерални убеждения, когото тоя Жак Колен ще успее да намери; защото, за да поеме защитата му, ще му предложат пари!… Тези дами знаят по-добре от теб в каква опасност се намират; те ще уведомят главния прокурор, който вижда вече как тези семейства ще бъдат доведени съвсем близо до скамейката на подсъдимите поради близките връзки на каторжника с Люсиен дьо Рюбампре, годеника на госпожица дьо Гранлийо, любовника на Естер, бившия любовник на херцогиня дьо Мофриньоз, любимия на госпожа дьо Серизи. Следователно ти трябва да действуваш така, че да спечелиш благоразположението на твоя главен прокурор, признателността на господин дьо Серизи и благодарността на маркиза д’Еспар и на графиня дьо Шатле, да си затвърдиш покровителството на госпожа дьо Мофриньоз чрез семейство Гранлийо и да накараш твоя председател да ти изкаже поздравления. Аз пък се нагърбвам с госпожите д’Еспар, дьо Мофриньоз и дьо Гранлийо. А ти трябва да отидеш още утре сутринта при главния прокурор. Господин дьо Гранлийо не живее с жена си и десет години е имал любовница, някоя си госпожица дьо Белфьой, от която има незаконни деца, нали така? Е, значи, не е светец, и той е като всички; човек може да го съблазни, сигурно и той си има слабо място, трябва да го откриеш, да го поласкаеш, поискай му съвет, накарай го да види опасната страна на това дело, с една дума, гледайте и двамата да не се изложите и ти ще станеш…
— Не, аз трябва да целуна следите от стъпките ти — прекъсна Камюзо жена си, прегърна я през кръста и я притисна до сърцето си. — Амели, ти ме спасяваш!
— Аз те довлякох от Алансон до Мант и от Мант до департаментския съд — отвърна му Амели. — Добре, сега бъди спокоен!… Докато изминат пет години, искам да ме наричат госпожа председателшата; но, котенцето ми, мисли винаги много, преди да вземеш някакво решение. Съдийският занаят не е като занаята на пожарникаря, по вашите книжа няма пожар, имате време да поразмислите; ето защо е неизвинимо да се допусне грешка във вашата работа…