Величие и падение на куртизанките
- Автор: де Бальзак Оноре
- Год: 1980
- Язык: болгарский
- Год: Народна култура
- Переводчик: Ангелина Терзиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Величие и падение на куртизанките». Краткое содержание книги:
В действителността, в обществения живот нещата се свързват така съдбоносно едни с други, че те стават неделими. Водите на реката образуват нещо като течен под; няма вълна, колкото и бурна да е тя и на каквато и височина да се издигне, чийто мощен гребен да не бъде заличен под водната маса, която е по-силна с бързото си течение, отколкото с метежните си бързеи, течащи заедно с нея. Както в течащата река виждате смътни образи, може би ще поискате да измерите натиска на обществената сила върху този вихър, носещ името Вотрен? Да видите на какво разстояние ще потъне разбунилата се вълна, как ще завърши животът на този истински демон, свързан чрез обичта с човечеството? Толкова трудно загива това божествено начало и в най-разядените сърца!
Отвратителният каторжник, който материализираше любимата поема на толкова поети: Мор, лорд Байрон, Матюрен, Каналис (един демон привлича любимия ангел в ада, за да очисти с роса, открадната от рая), Жак Колен, ако добре сме проникнали в това желязно сърце, се бе отказал от себе си преди седем години. Прехвърлените върху Люсиен огромни негови способности, действуваха само за Люсиен. Той се радваше на неговите успехи, на любовните му приключения, на честолюбието му. Люсиен бе станал въплъщение на неговата душа.
Тромп-ла-Мор вечеряше у Гранлийо, промъкваше се в будоарите на знатните дами и любеше Естер чрез другиго. С една дума, той виждаше в лицето на Люсиен един млад, красив и благороден Жак Колен, стигнал до поста посланик.
Тромп-ла-Мор бе осъществил немската вяра в раздвояването чрез духовно бащинство, явление, разбираемо за жените, които са обичали истински, почувствували са духовното си сливане с любимия мъж, живели са неговия благороден или безчестен, щастлив или нещастен, неизвестен или славен живот, изпитвали са, независимо от разстоянията, болка в крака, ако той е бивал наранен, чувствували са в сърцето си, когато той се е биел на дуел, и с една дума, не е имало нужда от доказателства, за да узнаят изневярата му.
Като го върнаха в килията, Жак Колен си каза: „Сега разпитват малкия!“
И потрепера — той, който убиваше така лесно, както работникът пие виното си.
„Дали е видял любовницата си? — питаше се той. — Леля ми намерила ли е тия проклети женски? Тия херцогини и графини дали са се съгласили, дали са попречили на разпита?… Получил ли е Люсиен нарежданията ми?… И ако съдбата пожелае той да бъде разпитан, как ще се държи? Горкото момче, аз го доведох дотам! Тоя разбойник Пакар и онази хитруша Йороп причиниха цялата разправия, като отмъкнаха седемстотин и петдесетте хиляди франка от рентата, дадена от Нюсенжан на Естер. Тия двама хайдуци ни накараха да се спънем при последната крачка; но те скъпо ще ми платят тая шега! Още един ден и Люсиен щеше да стане богат! Щеше да се ожени за Клотилд дьо Гранлийо. Естер нямаше да ми връзва вече ръцете. Люсиен обичаше прекалено много това момиче, но никога не би се влюбил в онази спасителна дъска Клотилд… Ах! Тогава той щеше да бъде само мой! И като си помисля, че нашата съдба зависи от един поглед или от едно изчервяване на Люсиен пред Камюзо, който вижда всичко, на когото не липсва следователска хитрост! Защото, когато той ми показа писмата, ние разменихме по един поглед, с който взаимно се изпитахме и той отгатна, че аз мога да изнудвам любовниците на Люсиен!…“
Този монолог трая три часа. Безпокойството му нарасна тъй, че надви този организъм, направен от желязо и сярна киселина. Жак Колен, чийто мозък бе като пламнал от лудост, почувствува толкова разяждаща жажда, че без да усети, изпи всичката вода в едно от двете ведра, които заедно с дървеното легло съставляват цялата мебелировка на единичната килия.
„Ако се смути, какво ще стане с него? Защото милото момче не е издръжливо като Теодор…“ — питаше се той, като си лягаше в походното легло, също като леглото в караулно помещение.
Две думи за Теодор, за когото Жак Колен си спомняше в този върховен момент. Теодор Калви, млад осемнадесетгодишен корсиканец, осъден за единадесет убийства на доживотен затвор, благодарение на протекции, купени със злато, бе другар по верига на Жак Колен от 1819 до 1820 година. Последното бягство на Жак Колен, едно от най-добре скроените (той бе излязъл, преоблечен като жандарм с Теодор Калви до него като каторжник, когото уж водеше при комисаря), това великолепно бягство бе станало в пристанището Рошфор, където каторжниците измират като мухи и където се бяха надявали тези двама опасни затворници също да свършат. Избягали заедно, те бяха принудени да се разделят поради превратностите на бягството. Теодор бе заловен и върнат в каторгата. След като стигна до Испания и се превърна в Карлос Ерера, Жак Колен бе тръгнал да търси своя корсиканец в Рошфор, когато по бреговете на Шарант срещна Люсиен. Героят на бандитите и на корсиканския macchis, на когото Тромп-ла-Мор дължеше знанието на италианския език, бе естествено пожертвуван пред този нов идол.