Величие и падение на куртизанките
- Автор: де Бальзак Оноре
- Год: 1980
- Язык: болгарский
- Год: Народна култура
- Переводчик: Ангелина Терзиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Величие и падение на куртизанките». Краткое содержание книги:
Животът с Люсиен, младеж без присъди, който се укоряваше само за някакви си дребни прегрешения, изгряваше красив, великолепен като слънце през летен ден; а с Теодор Жак Колен не виждаше друг край освен ешафода, и то след редица неизбежни престъпления.
Мисълта за беда, причинена от неиздръжливостта на Люсиен, който сигурно беше загубил ума и дума от затворническия режим, доби утроени размери в съзнанието на Жак Колен; допускайки възможността за катастрофа, нещастникът почувствува как очите му се навлажняват — нещо, което не му се беше случвало нито веднъж от детинството му.
„Трябва да ме е разтресло здравата — каза си той. — Може би, като извикам лекаря и му предложа някоя голяма сума, той ще ме свърже с Люсиен.“
Точно тогава надзирателят му донесе храната.
— Излишно е, сине мой, не мога да ям. Кажете на господин директора на затвора да ми изпрати лекар, страшно зле ми е, струва ми се, че е настъпил последният ми час.
Като чу гърлените звуци на хъркането, с което каторжникът придружи думите си, надзирателят кимна с глава и излезе. Жак Колен се хвана безумно за тази надежда; но като видя, че в килията му заедно с доктора влиза и директорът, той помисли, че опитът му е провален и подавайки ръката си на лекаря да му измери пулса, зачака, равнодушно резултата от посещението.
— Господинът има температура — каза лекарят на господин Голт, — но това с треска, срещана у всички арестувани, която за мен е доказателство за извършено престъпление — добави той на ухото на мнимия испанец.
В този момент директорът, комуто главният прокурор бе предал писмото, писано от Люсиен за Жак Колен, остави доктора и арестанта под охраната на надзирателя и отиде да го вземе.
— Господине — каза Жак Колен, като видя, че надзирателят стои на вратата, а не можеше да си обясни излизането на директора, — не бих се скъпил за тридесет хиляди франка, ако мога да предам пет реда на Люсиен дьо Рюбампре.
— Не искам да ви взема напразно парите — отвърна доктор Льобрьон, — но никой на света не може вече да разговаря с него.
— Никой ли? — запита Жак Колен слисан. — А защо?
— Защото той се обеси…
Никога тигър, на когото са отнели малките, не, е разтърсвал индийските джунгли с такъв страшен рев, както изрева Жак Колен, който се изправи на нозете си като тигър на лапите си, хвърли към доктора пламтящ като мълния поглед, а после се отпусна на леглото си с думите:
— Ах! Сине мой!
— Горкият! — извика лекарят, развълнуван от този страшен взрив на човешката природа.
Наистина това избухване бе последвано от толкова пълна отпадналост, че думите: „Ах! Сине мой!“ едва се чуха.
— Да не вземе и тоя да ни пукне в ръцете? — запита надзирателят.
— Не, не е възможно! — каза Жак Колен, като се повдигна и загледа двамата свидетели на тази сцена с безизразни очи. — Вие се лъжете, това не е той! Не сте видели добре. Не можеш да се обесиш, като си в отделна килия! Погледнете, бих ли могъл аз да се обеся тук! Цял Париж носи отговорност за този живот! Бог го даде на мен!
На свой ред надзирателят и лекарят, които отдавна нищо не можеше вече да изненада, останаха смаяни.
Влезе господин Голт с писмото на Люсиен в ръка. При вида на директора смазаният от силния изблик на скръб Жак Колен като че ли се успокои.
— Ето едно писмо за вас, което господин главният прокурор ми възложи да ви предам неразпечатано — подчерта господин Голт.
— От Люсиен ли е?… — запита Жак Колен.
— Да, господине.
— Но нали този младеж?…
— Мъртъв — довърши директорът. — Дори и господин докторът да беше тук, за нещастие щеше да е много късно… Младият човек почина там… в една „пистола“…