Кръвта на братството
- Автор: Гудкайнд Терри
- Серия: Sword of Truth #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невена Дишлиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Кръвта на братството». Краткое содержание книги:
Харолд се пресегна и си взе още малко хляб.
— Ако го направи и Ахерн е прав, тогава значи губим Келтон. А стане ли това, се сблъскваме с първите сериозни проблеми.
— Това не бъде добре — заключи Ейди. — Никобарезе бъде в затруднение, Галеа бъде слаба след убийството на толкова нейни войници в Ебинисия и Келтон бъде на страната на Ордена. А Келтон бъде последван от редица страни, които имат търговски отношения с него.
— А има и някои от другите, които…
— Достатъчно. — Тихият, но властен глас на Калан накара масата да притихне. Тя си спомни какво казваше Ричард винаги, когато се забъркваха в повече неприятности, отколкото им бяха по силите: мисли за разрешението, не за проблема. Ако мисълта ти е задръстена единствено с мисли защо ще загубиш, не можеш да мислиш за това как да спечелиш.
— Престанете да ми повтаряте защо не можем да обединим Средната земя и защо не можем да спечелим. Вече знаем, че съществуват проблеми. Трябва да се съсредоточим върху разрешаването им.
Зед се усмихна над паницата си.
— Добре казано, Майко Изповедник. Все ми се струва, че ще измислим нещо. Примерно, знаем, че съществуват редица по-малки страни, които ще останат верни на Средната земя, независимо от всичко. Трябва да свикаме представителите им в Ебинисия и да започнем да възстановяваме Съвета.
— Точно така — каза Калан. — Те може и да не са силни колкото Келтон, но понякога има значение качеството, а не количеството.
Тя разгърна кожената си наметка. Пукащият огън затопляше стаята, горещата храна размрази стомаха й, но истинската причина от челото й да потекат струйки пот беше тревогата. Вече нямаше търпение Ричард да ги настигне, той винаги имаше идеи. Никога не допускаше събитията да диктуват действията му. Калан огледа сведените над паниците глави, всеки се беше намръщил, замислен над възможностите.
— Е — каза Ейди и остави лъжицата си, — бъда сигурна, че все ще накараме част от чародейките в Никобарезе да застанат на наша страна. Те ще ни бъдат от огромна помощ. Някои от тях може да не искат да се бият, защото това противоречи на убежденията им, но няма да откажат да помогнат по други начини. Никоя чародейка няма желание да се срещне с „Кръвта“ и няма да иска техните съюзници, Императорският орден, да завладеят Средната земя. Повечето чародейки още помнят ужаса от миналото и не биха допуснали то да се възроди.
— Добре — каза Калан. — Това е добре. Мислиш ли, че ще можеш да отидеш там и да ги убедиш да се присъединят към нас и вероятно да спечелиш на наша страна и част от редовната армия? В края на краищата гражданската война е част от друга, по-мащабна война, която няма да завърши благоприятно, ако никой не се притече на помощ.
Прозрачно белите очи на Ейди се втренчиха в Калан.
— В името на толкова важно нещо, разбира се, че ще опитам.
Калан кимна.
— Благодаря ти, Ейди. — Огледа останалите. — Нещо друго? Някакви идеи?
Харолд отпусна лакът на масата и се намръщи замислено. Размаха лъжицата си.
— Мисля, че ако изпратя част от офицерите си като официална делегация при някои от по-малките страни, те ще успеят да ги убедят да изпратят представители в Ебинисия. Повечето се отнасят към Галеа с огромна почит и уважение и помнят колко пъти Средната земя е защитавала интересите им. Ще ни се притекат на помощ.
— А вероятно — обади се Зед с лукава усмивка, — ако направя едно посещение на Кралица Лумхолц — в качеството си на Пръв магьосник, смея да ви напомня, — ще мога да я убедя, че Средната земя не е лишена от известна сила.
Калан познаваше Катрин Лумхолц, но не й се искаше да охладява топлата надежда в думите на Зед. Та нали именно тя, в крайна сметка, преди малко призова да мислят за разрешаването, а не за проблема.
Онова, което я държеше в постоянно напрежение и ужас, бе мисълта, че може да стане Майката Изповедник, загубила Средната земя.
Щом приключиха с вечерята, принц Харолд и капитан Райан излязоха да обиколят хората си. Ахерн метна дългото палто около широките си рамене и каза, че отива да нагледа екипажа си.
След като тримата излязоха, Зед хвана за ръката Джебра, която се зае да помага на Калан с разтребването на масата.
— Искаш ли да ми кажеш какво виждаш всеки път, когато погледнеш към мен?
Джебра извърна сините си очи от него и взе в ръката си още една лъжица.
— Нищо.
— Ако не възразяваш, бих искал аз да преценя това.
Тя спря и най-после го погледна.
— Крила.
Зед повдигна вежда.
— Крила ли?
Тя кимна.
— Виждам те с крила. Сега разбра ли, няма никакъв смисъл. Вероятно е просто безсмислено видение. Казах ти, че понякога получавам такива.