Гневът на хидрогите
- Автор: Андерсон Кевин Джеймс
- Серия: the saga of seven suns #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Камен Костов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Гневът на хидрогите». Краткое содержание книги:
— Може би ни е необходимо известно време да се отпуснем. Това, че се намираме в кралското крило зад затворените врати, не означава, че сме длъжни… в смисъл, не веднага, освен ако… в смисъл…
Естара отново се разсмя.
— Значи великият крал на Теранския ханзейски съюз всъщност е едно несръчно свенливо момченце! Сестра ми не го спомена.
Питър не беше напълно лишен от сексуален опит — естествено, Базил се бе погрижил за това. Председателят постоянно се стараеше кралят да е удовлетворен и послушен… а за един млад мъж с бушуващи хормони доставянето на дискретни любовници от време на време би трябвало да е най-доброто средство. Жените бяха красиви професионалистки и Питър никога се срещаше повторно с нито една от тях.
Базил бе дал на младия крал настойчив съвет:
— Никога, абсолютно никога не прави глупостта да се влюбиш в някоя от тях. Те не стават за това.
Питър намираше тези красавици за забавни, а и несъмнено му доставяха удоволствие, но всички бяха инструктирани почти да не разговарят с него и да се оттеглят веднага, след като го задоволят. Дълго време той дори не си даваше сметка, че това е недостатъчно.
А и Естара беше нещо съвършено различно.
Лицето на Питър се проясни от хрумналата му идея.
— Нали ми каза, че искаш да поплуваш с делфините. — Той се обърна към учителското компи. — ОХ, мислиш ли, че можеш да го уредиш дори в този късен час?
— Вие сте кралят. Такова елементарно желание не би трябвало да представлява трудност.
Естара изглеждаше облекчена.
— Да, с удоволствие бих поплувала, но за кратко.
Питър отвори вратата на коридора към кралското крило и стресна стражата. Кралят посочи с категоричен жест и ОХ тръгна най-отпред — маршируваше като навито войниче по коридорите. Зорката охрана се разбърза след тях.
ОХ подаваше сигнали напред. Светлините в бълбукащото езеро със солена вода, построено като пещера върху вулканичен остров, блеснаха. Питър и Естара, все още облечени в сватбените си дрехи, влязоха в отделни съблекални. Подготвяйки се за пристигането на младата жена, Дворецът бе ушил за нея безброй плувни костюми. Докато Питър се преобличаше, се питаше кой ли ще предпочете тя и как ще изглежда в него.
Най-накрая двамата се срещнаха сред влажния въздух на покрития басейн. Щом я видя, Питър престана да диша. Без помощта на съветници по стил и модни дизайнери Естара бе избрала трептящ пурпурнотюркоазен цял костюм, който полепваше по тялото й като люспи на дъгоцветен дракон.
Тъй като я бе виждал само в официални рокли, ешарфи и бижута, досега Питър бе разчитал единствено на въображението си, за да отгатне как изглежда под тях. Сега установи, че Естара от Терок е наистина изключително красива. Стройните й мургави крака бяха силни и гладки от тичането и катеренето по дърветата на световната гора. Имаше стегнати гърди, които изпълваха прилепналия сутиен. Ръцете й бяха силни и гъвкави. Върху лицето й се появи сияйна усмивка, щом тя забеляза, че я изучава с изумление.
— Аз също мога само да се любувам, кралю мой, но се надявам, че го правя по-дискретно.
Преди Питър да успее да отговори, ОХ разтвори люковете под бълбукащата вода на езерото. Три делфина се измъкнаха през тях като лъскави сиви торпеда и заподскачаха като разбеснели се видри. Търсейки компания, те вирнаха подобните си на бутилки муцуни във въздуха, забърбориха и заподсвиркваха. Естара ахна от удоволствие.
— Хайде — каза Питър. — Водата е топла и делфините са добронамерени.
Скочи и се гмурна в басейна.
Естара прояви по-голяма предпазливост, потопи се внимателно във водата и се с отблъсна от стената. Делфините заплуваха около нея, почукваха краката й, подскачаха и пръскаха лицето и косата й. Естара се разсмя.
Питър се хвана за тръбните им перки и те закръжиха с него по водната повърхност.
Застанал на ръба на басейна, ОХ наблюдаваше търпеливо. От време на време го заливаха водни пръски, които се стичаха по металната му броня, сякаш без да я мокрят.
— Имате ли океани на Терок? — попита Питър.
— Да, но живеем далеч от тях, в недрата на световната гора. Имаме тресавища, ручеи, малки езерца, но много по-малки от този басейн. Веднъж отидох с брат си Рейналд до едно селище край Огледалните езера и плувах под звездите.
Питър плуваше до нея.
— Не мога да се състезавам с теб.
— Няма нужда да се състезаваш — просто се забавлявай заедно с мен.
Той се приближи, целуна я бързо по влажните устни и се отдалечи светкавично, без да чака реакцията й. Когато се извърна да я погледне, очите й блестяха развеселени. Сърцето му затупка като побесняло.
— Благодаря — промълви тя, отпусната върху водата в плитката част на басейна. — Тъкмо от това имах нужда. Вече не ми е така напрегнато.