Джонатан Стрейндж и мистър Норел

Стрейндж се поклони. На излизане от стаята той погледна с копнеж огледалото над дивана, сякаш би предпочел да си тръгне от там, но Хавърхил държеше вратата отворена и елементарната учтивост го задължаваше да използва този изход.

Тъй като нямаше нито кон, нито файтон, Стрейндж извървя пеша петте мили от Хампстед до „Сохо Скуеър“. Когато застана пред външната врата, той установи, че макар да беше два сутринта, всички прозорци на къщата светеха. Преди още да е бръкнал в джоба си за ключ, вратата се отвори и пред него застана Колкхаун Грант.

— Небеса! Какво правите тук? — възкликна Стрейндж.

Грант не си направи труда да му отговори, а вместо това се обърна и извика:

— Той е тук, мадам! Жив и здрав.

Арабела дотича презглава от салона, следвана от сър Уолтър. После Джеръми Джоунс и неколцина слуги се показаха от кухненския коридор.

— Какво има? Случило ли се е нещо? — попита Стрейндж, след като учудено огледа всички.

— Глупчо! — разсмя се Грант и дружески го потупа по главата. — Разтревожихме се за вас! Къде се изгубихте, за Бога?

— Бях в Хампстед.

— В Хампстед! — възкликна сър Уолтър. — Е, много се радваме да ви видим! — той погледна Арабела и нервно добави: — Боя се, че разтревожихме мисис Стрейндж без причина.

— О! — Стрейндж се обърна към жена си. — Не си се уплашила, нали? Съвсем добре съм. Аз винаги съм добре.

— Ето, мадам! — весело възкликна подполковник Грант. — Нали ви казах! В Испания мистър Стрейндж често се излагаше на голяма опасност, но ние никога не се тревожехме за него. Той е твърде умен, за да изпадне в беда.

— Трябва ли да стоим в коридора? — попита Стрейндж. По пътя от Хампстед той бе размишлявал по магически въпроси и имаше намерение да продължи и у дома. Но завари къщата си пълна с хора, които говореха един през друг. Това развали настроението му.

Стрейндж поведе гостите си към салона, като помоли Джеръми да му донесе вино и нещо за ядене. Когато всички седнаха, той каза:

— Оказа се точно както мислех. Дролайт урежда за мен и Норел поръчки за всякакви видове черна магия, които могат да ви дойдат наум. Заварих го в компанията на много привлекателна млада дама, която искаше да направя чудовищни магии на близките й.

— Какъв ужас! — възкликна подполковник Грант.

— А какво каза Дролайт? — попита сър Уолтър. — Какво обяснение ви даде за действията си?

— Ха! — Стрейндж се засмя горчиво. — Нищо не каза. Просто побягна, което е жалко, защото имах сериозното намерение да го извикам на дуел.

— О! — неочаквано се намеси Арабела. — Сега пък и дуел!

Сър Уолтър и Грант я погледнаха с безпокойство, но Стрейндж бе твърде погълнат от разказа си, за да забележи ядосаното й изражение.

— Не очаквах да приеме, но ми се искаше да го посплаша малко. Бог ми е свидетел, той го заслужава.

— Но не казахте нищо за онова кралство, път или каквото е там, което се простира зад огледалото — поинтересува се подполковник Грант. — Отговори ли на очакванията ви?