Джонатан Стрейндж и мистър Норел
- Автор: Кларк Сюзанна
- Язык: болгарский
- Год: Азбука-Аттикус
- ISBN: 978-5-389-12360-1
- Переводчик: Магдалена Куцарова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Джонатан Стрейндж и мистър Норел». Краткое содержание книги:
Стрейндж поклати глава.
— Нямам думи да го опиша. Всичко, което Норел и аз сме постигнали, не може да се сравни с това! И имаме дързостта да се наричаме магьосници! Щеше ми се да мога да ви опиша цялата му внушителност! Мащабите и сложността му! Огромните каменни коридори, които отвеждат във всички посоки! Отначало се опитах да преценя дължината и да пресметна броя им, но скоро се отказах. Те като че ли нямаха край. Имаше канали с неподвижна вода в каменни корита. На слабата светлина водата изглеждаше черна. Забелязах стълбища, които се издигаха толкова нависоко, че краят им не се виждаше, и други, които водеха надолу към непрогледен мрак. После изведнъж минах под една арка и се озовах на каменен мост, който се простираше през тъмен пуст пейзаж. Мостът беше толкова огромен, че не виждах другия му край. Представете си мост, съединяващ Айлингтьн и Туикънхам! Или Йорк и Нюкасъл! И навсякъде по коридорите и моста виждах неговия лик.
— Чий лик? — попита сър Уолтър.
— На човека, когото Норел и аз сме охулили в почти всичко, което някога сме написали. Човекът, чието име Норел мрази да се споменава. Човекът, построил коридорите, каналите, моста, всичко! Джон Ъскглас, Кралят Гарван! Разбира се, цялата структура е доста занемарена. Не знам за какво е използвал Джон Ъскглас тези пътища, но изглежда, че от векове никой не се нуждае от тях. Статуите и зидарията се рушат. През дупките незнайно откъде се процеждат снопове светлина. Някои коридори са се срутили, други са наводнени. Ще ви кажа и още нещо любопитно. Навсякъде, откъдето минах, видях множество захвърлени обувки. Вероятно са принадлежали на други странници. Бяха старовремски и доста окъсани, от което стигам до заключението, че през последните години тези коридори се посещават рядко. През цялото време, докато вървях, по тях мина само един човек.
— Видели сте друг човек? — попита сър Уолтър.
— О, да! Или поне мисля, че беше човек. Видях една сянка да се движи по бял път, който минаваше през тъмно тресавище. Имайте предвид, че в този момент аз вървях по моста, а той беше по-висок от всеки друг мост, който съм виждал в този свят. Погледнах надолу и видях някого. Ако не бях тръгнал да търся Дролайт, непременно щях да намеря път, по който да сляза долу и да последвам този мъж или жена, защото, струва ми се, за един магьосник няма по-добър начин за прекарване на времето от разговор с подобен човек.
— Но дали този човек не е опасен? — попита Арабела.
— Опасен! — презрително отсече Стрейндж. — Не! Не мисля така. Лаская се от мисълта, че самият аз не съм безопасен. Надявам се да не съм пропуснал единствената си възможност. Дано утре, когато се върна, да успея да разбера къде е отишъл загадъчният силует.
— Когато се върнете! — възкликна сър Уолтър. — Но сигурен ли сте…
— О! — прекъсна го Арабела. — Сега виждам как ще живеем занапред! Ще кръстосваш тези пътища във всяка минута, в която мистър Норел няма да има нужда от теб, а аз ще стоя тук в най-мъчително очакване и ще се питам дали някога ще те видя отново!
Стрейндж я погледна изненадан. — Арабела! Какво има?
— Какво има ли? Излагаш се на ужасна опасност и очакваш аз да не отроня и дума срещу това!
Стрейндж направи жест, изразяващ смесица от молба и безпомощност, сякаш искаше от сър Уолтър и Грант да отбележат колко нелепо звучи това. Той каза:
— Но когато ти съобщих, че заминавам за Испания, ти беше напълно спокойна, макар че по онова време там бушуваше кървава война. От друга страна, това тук е съвсем…
— Напълно спокойна? Уверявам те, че изобщо не се чувствах така! Бях ужасно уплашена за теб, подобно на всички съпруги, майки и сестри на мъжете, които отиваха в Испания. Но се съгласих, че трябва да изпълниш дълга си. И впрочем в Испания цялата британска армия беше с теб, докато там ти ще бъдеш съвсем сам. Казвам „там“, макар че никой от нас не знае какво е това „там“!
— Моля да ме извиниш, но аз съвсем точно знам какво е! Това са Кралските пътища. Честна дума, Арабела, мисля, че е малко късно да решаваш, че не одобряваш професията ми!
— О, това е несправедливо! Не съм казала и дума срещу професията ти. Мисля, че тя е една от най-благородните на света. И съм безкрайно горда с всичко, което ти и мистър Норел сте направили, и никога не съм възразявала срещу това да изучаваш всяка магия, която считаш за полезна, но до днес ти се задоволяваше да правиш открития само в книгите.
— Е, вече не е така. Да ограничаваш един магьосник с изучаване на книгите в библиотеката му — това е същото като да кажеш на изследовател, че одобряваш намерението му да потърси мястото, от което извира… някоя от онези африкански реки при условие, че не отива по-далеч от Тънбридж Уелс!