Джонатан Стрейндж и мистър Норел
- Автор: Кларк Сюзанна
- Язык: болгарский
- Год: Азбука-Аттикус
- ISBN: 978-5-389-12360-1
- Переводчик: Магдалена Куцарова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Джонатан Стрейндж и мистър Норел». Краткое содержание книги:
— Казвали ли сте някога подобно нещо? — промърмори сър Уолтър.
— Струва ми се, че да — отвърна Стрейндж. — Мисля, че казах нещо подобно… кога беше? Миналия петък, струва ми се.
— И на кого го казахте?
— На Норел, разбира се.
— А имаше ли други хора с вас?
Стрейндж помълча малко.
— Дролайт — бавно произнесе той.
— А!
— Сър — обърна се Стрейндж към джентълмена от Нотингамшир, — моля да ме извините, че преди малко ви обидих. Но трябва да призная, че в тона, с който се обърнахте към мен, имаше нещо не съвсем… Накратко, аз съм раздразнителен, а вие ме засегнахте. Аз съм Джонатан Стрейндж и съжалявам, че трябва да ви го кажа, но до тази вечер не бях чувал нито за вас, нито за мистър Тантъни. Подозирам, че вие и мистър Тантъни сте станали жертви на безскрупулен човек. Вероятно мистър Тантъни ми плаща за обучението си, така ли е? Може ли да попитам къде изпраща парите? Ако е на „Литъл Райдър Стрийт“, това е доказателството, което ми е нужно.
За нещастие джентълменът от Нотингамшир и мистър Тантъни си представяха Стрейндж като висок набит мъж с дълга бяла брада, бавен и разсъдлив маниер на говорене и старовремски одежди. Тъй като човекът, който стоеше пред тях, беше строен, гладко избръснат, припрян и облечен като всеки друг богат и моден джентълмен в Лондон, отначало те се усъмниха, че това е мистър Стрейндж.
— Е, лесно можем да го докажем — каза Колкхаун Грант.
— Разбира се — добави сър Уолтър, — ще повикам сервитьора. Може би думата на един прислужник ще направи това, което думата на един джентълмен не успя. Джон! Ела насам! Трябваш ни!
— Не, не, не! — отсече Грант. — Нямах това предвид. Джон, можеш да си вървиш. Не ни трябваш. Има куп неща, които мистър Стрейндж може да направи, за да докаже несравнимите си магически способности по-убедително от всякакви уверения. В края на краищата, той е най-великият магьосник на нашето време.
— Мислех — намръщи се джентълменът от Нотингамшир, — че тази титла принадлежи на мистър Норел.
Колкхаун Грант се усмихна.
— Полковник Манингъм и аз имахме честта да се сражаваме рамо до рамо с Негово сиятелство херцог Уелингтън в Испания. Уверявам ви, че там не бяхме чували за мистър Норел. Мистър Стрейндж — този джентълмен тук — беше човекът, на когото се доверявахме. И ако сега той направи някоя поразителна магия, не мисля, че след това ще имате съмнения, и, уверявам ви, дълбоката ви почит към английската магия и английските магьосници няма да ви позволи да мълчите. Сигурен съм, че тутакси ще поискате да разкажете на мистър Стрейндж всичко, което знаете за тези лъжливи писма — Грант погледна въпросително джентълмена от Нотингамшир.
— Е — каза джентълменът, — трябва да призная, че вие сте чудни хора и аз не проумявам какво целите с тези свои приказки. Защото, казвам ви, много ще се учудя, ако тези писма се окажат лъжливи, след като от всеки ред, от всяка дума лъха истинска английска магия!
— Но — възрази Грант — ако, както предполагаме, измамникът е използвал думи на самия мистър Стрейндж, за да изплете лъжите си, това обяснява нещата, нали? А сега за да докаже, че е този, за когото се представя, мистър Стрейндж ще направи нещо, което нито един жив човек не е виждал!
— Така ли? — попита джентълменът от Нотингамшир. — Какво ще направи? Грант се усмихна широко и се обърна към Стрейндж с вид на човек, който също беше силно заинтригуван.
— Да, Стрейндж, кажете ни. Какво ще направите?
Но сър Уолтър отговори вместо него. Той кимна към огромното венецианско огледало, което заемаше по-голямата част от едната стена и в настоящия момент отразяваше само мрак, и обяви:
— Ще влезе в това огледало и повече няма да излезе.
36
ВСИЧКИ ОГЛЕДАЛА НА СВЕТА
Ноември 1814 година
СЕЛО ХАМПСТЕД СЕ НАМИРА на пет мили северно от Лондон. По времето на нашите дядовци то се е състояло чисто и просто от къщи и ферми, но място с такава пасторална атмосфера близо до Лондон привличало голям брой любители на чистия въздух и зеленината. За тяхно развлечение били построени хиподрум и площадка за боулинг, сладкарници и градини за чай, където да се подкрепят и освежат. Богатите хора започнали да купуват летни къщи там и Хампстед скоро се превърнал в това, което е днес: едно от най-предпочитаните места за почивка на модното лондонско общество. За съвсем кратко време Хампстед се разраснал от селце до селище с внушителни мащаби, почти колкото малък град.