Джонатан Стрейндж и мистър Норел
- Автор: Кларк Сюзанна
- Язык: болгарский
- Год: Азбука-Аттикус
- ISBN: 978-5-389-12360-1
- Переводчик: Магдалена Куцарова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Джонатан Стрейндж и мистър Норел». Краткое содержание книги:
Ласелс сви рамене.
— Само едно не разбирам: как сте очаквали този толкова абсурден план да успее?
— Съвсем не беше абсурден! Напротив, бях много внимателен в подбора на… клиентите си. Мария Булуърт живее в пълно уединение. Гаткомб и Тантъни са пивовари! От Нотингамшир! Кой би могъл да предположи, че изобщо някога Стрейндж ще ги срещне?
— А мис Грей? Арабела Стрейндж се е запознала с нея в дома на лейди Уестби на „Бедфорд Скуеър“.
Дролайт въздъхна.
— Мис Грей беше осемнадесетгодишна и живееше с настойниците си в Уитби. Съгласно завещанието на баща си тя бе принудена да се съветва с тях за всичко до навършването на тридесет и шест години. Настойниците й мразеха Лондон и нямаха никакво желание да напускат Уитби. За жалост и двамата се простудиха и преди два месеца внезапно издъхнаха и своенравната девойка тутакси дойде да живее в столицата — Дролайт млъкна и облиза устни. — Норел много ли е ядосан?
— Никога не съм го виждал такъв — тихо отвърна Ласелс.
Дролайт се сви още повече в креслото си.
— Какво ще правят?
— Не знам. След като се разнесе слухът за малкото ви приключение, аз реших, че ще е най-добре известно време да не посещавам „Хановер Скуеър“. Чух от адмирал Съмърхейс, че Стрейндж възнамерявал да ви извика на дуел…
Дролайт ахна от ужас.
— …но Арабела не одобрява дуелирането, затова той бил принуден да се откаже.
— Мистър Норел няма право да ми се сърди! — неочаквано обяви Дролайт. — Той дължи всичко на мен! Можеше да прави колкото си иска магии, но ако не бях аз да го разведа и да го запозная с хората, никой нямаше да научи за него. Тогава му бях нужен, нужен съм му и сега!
— Мислите ли?
Тъмните очи на Дролайт се разшириха и той захапа единия си пръст с намерението да гризе нокътя си за утеха, но установи, че още е с ръкавици, и бързо го извади.
— Довечера ще намина пак. Тук ли ще бъдете?
— О, вероятно! Обещах на лейди Блесингтън да видя салона й, но се съмнявам, че ще отида. Много изоставаме с „Приятелите“. Норел постоянно ни тормози с противоречивите си напътствия.
— Толкова много работите! Бедният ми Ласелс! Това никак не ви подхожда! Какъв експлоататор е този старец!
Когато Дролайт си тръгна, Ласелс повика прислужника.
— Ще изляза след час, Емерсън. Кажи на Уолис да ми приготви дрехи… О, Емерсън! Мистър Дролайт изрази намерение да намине пак по-късно тази вечер. Когато дойде, не го пускай под никакъв предлог.
По същото време, когато се водеше този разговор, мистър Норел, мистър Стрейндж и Джон Чайлдърмас седяха в библиотеката на „Хановер Скуеър“ и обсъждаха измамата на Дролайт. Мистър Норел седеше мълчаливо и се взираше в огъня, докато Чайлдърмас разказваше на Стрейндж как е открил поредната жертва на Дролайт, възрастен джентълмен от Туикънхам на име Полгрейв, който платил на Дролайт двеста гвинеи, за да уреди мистър Стрейндж да удължи живота му с осемдесет години и да му върне младостта.
— Съмнявам се — продължи Чайлдърмас, — че изобщо някога ще узнаем колко души са платили на Дролайт с убеждението, че ви поръчват да направите черна магия. Мистър Тантъни и мис Грей са получили обещания за бъдещо издигане в йерархията на магьосниците, която по думите на Дролайт щяла съвсем скоро да се учреди и с която нямам претенциите да бъда съвсем наясно.
Стрейндж въздъхна.
— Не знам как ще успеем да убедим хората, че нямаме нищо общо с това. Трябва да направим нещо, но признавам, че нямам и най-малката представа какво.
Изведнъж мистър Норел се обади:
— През последните два дни мислих много сериозно по този въпрос — всъщност, бих казал, мислих единствено по него — и стигнах до извода, че трябва да възродим Петте дракона93.
За кратко се възцари мълчание, след което Стрейндж попита:
— Моля да ме извините, сър, но Петте дракона ли казахте?
Мистър Норел кимна.
— За мен е повече от ясно, че този злодей трябва да бъде съден от Петте дракона. Той е виновен в лъжемагия и зла умисъл. За щастие, старият средновековен закон не е отменен.
— Съгласно стария средновековен закон — отвърна Чайлдърмас с насмешка — в съда на Петте дракона трябва да заседават дванадесет магьосници. В Англия няма дванадесет магьосници. Много добре знаете, че няма толкова. Има двама.
93
Петте дракона — съдилище, получило наименованието си не от жестокостта на съдиите в него, както повечето хора вярват, а от една зала в дома на Джон Ъскглас, Краля Гарван, в Нюкасъл, където първоначално заседавал съдът. Казват, че тази зала имала дванадесет стени и била украсена с чудна дърворезба, работа както на хора, така и на феи. Най-великолепна от всички била резбата, изобразяваща пет дракона. Престъпленията, разглеждани от съда на Петте дракона, били следните: „зла умисъл“ — магия с преднамерено зловредно предназначение; „лъжемагия“ — имитация на магия или обещание за правене на магия, която магьосникът или не може, или не възнамерява да направи; продажба на магически пръстени, шапки, обувки, наметки, колани, лопати, зърна, музикални инструменти и така нататък на хора, които не умеят да си служат с тези мощни предмети; представяне за магьосник или за посредник на магьосник; преподаване на магия на неподходящи хора, т. е. пияници, луди, деца, хора с вредни навици и наклонности; и много други магически престъпления, извършвани от обучени магьосници и други християни. Престъпленията срещу Джон Ъскглас също се разглеждали в съда на Петте дракона. Единствената категория магически престъпления, с които този съд не се занимавал, били престъпленията, извършвани от феи. Те се разглеждали в друг съд — съдът на Брътвоговорещите. През XII, XIII и XIV век в Англия процъфтявало общество на магьосници и феи, които усърдно се занимавали с магия. Известно е, че магията трудно се подчинява на закони, а, разбира се, далеч не всички магии били добронамерени. Джон Ъскглас посветил много време и усилия на създаването на свод от закони за магията и магьосниците. Когато магическата практика се разпространила в цяла Англия, кралете на Южна Англия с радост заимствали мъдростта на северния си съсед. Забележително е, че по времето, когато Англия била разделена на две държави със самостоятелни правни системи, законът за магията бил общ. Южноанглийският еквивалент на съда на Петте дракона се наричал Малките лондонски дракони и се намирал близо до Блакфрайърс.