Джонатан Стрейндж и мистър Норел
- Автор: Кларк Сюзанна
- Язык: болгарский
- Год: Азбука-Аттикус
- ISBN: 978-5-389-12360-1
- Переводчик: Магдалена Куцарова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Джонатан Стрейндж и мистър Норел». Краткое содержание книги:
— „Сър Джеймс Саутуел. Подагра“ — прочете Стрейндж.
— Баща ми — обясни мисис Булуърт. — Той ме изтормози до смърт с речите си по повод лошия ми характер и ме пропъди завинаги от дома ми. До голяма степен той е причината за всичките ми нещастия. Бих искала да намеря повече твърдост в сърцето си, за да го осъдя на някоя по-тежка болест. Но не мога. Предполагам, че това имат предвид хората, когато говорят за слабостта на жените.
— Подаграта е много мъчителна — отбеляза Стрейндж. — Поне така съм чувал.
Мисис Булуърт махна нетърпеливо с ръка.
— „Мис Елизабет Чърч“ — продължи магьосникът. — „Разваляне на годеж“. Коя е мис Елизабет Чърч?
— Моя братовчедка — скучна девойка, отдадена на бродерията. Преди да се омъжа за мистър Булуърт, никой не й обръщаше внимание. А сега чувам, че ще се омъжва за свещеник и баща ми й е връчил банков чек, с който да плати сватбената й рокля и новите й мебели. Баща ми е обещал на Лизи и свещеника, че ще използва влиянието си, за да им осигури всички възможни облаги. Животът им ще бъде уреден. Те ще живеят в Йорк, където ще ходят на празненства, вечери и балове и ще се радват на всички онези удоволствия, които трябваше да бъдат мои. Мистър Стрейндж! — възкликна тя развълнувана. — Сигурно има заклинания, които да накарат свещеника да намрази Лизи толкова, че да не може да я гледа! Да потръпва, щом чуе гласа й!
— Не знам — отвърна Стрейндж. — Никога не съм мислил по този въпрос. Предполагам, че трябва да има — той се върна към списъка. — „Мистър Булуърт“…
— Съпругът ми — обясни дамата.
— „Да го нахапят кучета“.
— Той има няколко големи черни звяра и е привързан към тях повече, отколкото към всяко човешко същество.
— „Мисис Булуърт-старша“. Майката на съпруга ви, предполагам. „Да се удави в корито с пране. Да се задави до смърт със собственото си сладко от кайсии. Да падне в пещта за хляб и да се опече.“ Това са три видове смърт за една и съща жена. Простете ми, мисис Булуърт, но и най-великият магьосник, живял някога, не би могъл да убие един човек по три различни начина.
— Направете колкото можете — упорито отсече мисис Булуърт. — Старицата е толкова непоносимо горда с домакинството си. Отегчи ме до смърт с приказките си на тази тема.
— Разбирам. Е, всичко това е много шекспировско. Ето че стигнахме и до последното име: Хенри Ласелс. Познавам този джентълмен — Стрейндж погледна въпросително към Дролайт.
Мисис Булуърт каза:
— Това е човекът, под чието покровителство напуснах дома на съпруга си.
— А-ха! И каква участ желаете за него?
— Да банкрутира — тихо и злобно отвърна тя. — Да полудее. Да изгори в пожар. Да го покоси болест, от която да погрознее. Да го стъпче кон! Да го причака някой злодей и да нареже лицето му с нож! Да го преследват кошмарни видения и да пропъждат съня му нощ след нощ! — мисис Булуърт стана и закрачи из стаята. — Всяко зло и непочтено деяние, което е извършил, да бъде публикувано във вестника! Всички в Лондон да го отбягват! Да съблазни някоя селска девойка, която да полудее от любов по него. Години наред да го следва по петите навсякъде. Всички да му се присмиват заради нея и тя никога да не го оставя на мира. Някой почтен човек да допусне грешка, която да доведе до обвинението му в престъпление, така че той да изтърпи всички унижения на съдебния процес и затвора. Да го линчуват! Да го набият! Да го бичуват! И да го екзекутират!
— Мисис Булуърт — каза Стрейндж, — моля ви, успокойте се!
Мисис Булуърт престана да крачи из стаята. Престана да изрича злобни клетви по адрес на мистър Ласелс, но съвсем не се успокои. Тя дишаше учестено, цялата трепереше и чертите на лицето й ожесточено се кривяха.
Стрейндж изчака, докато се увери, че мисис Булуърт е дошла на себе си в достатъчна степен, за да разбере думите му, и заговори:
— Съжалявам, мисис Булуърт, но сте станали жертва на жестока измама. Този човек — той стрелна с поглед Дролайт — ви е заблудил. Мистър Норел и аз никога не сме изпълнявали поръчки на частни лица. Никога не сме наемали този човек в качеството на агент, който да ни намира работа. До тази вечер не бях чувал името ви.
Мисис Булуърт го изгледа втренчено и после се обърна към Дролайт.
— Вярно ли е?
Дролайт смутено заби поглед в килима и замърмори нещо, в което Стрейндж успя да долови само думите „мадам“ и „особено положение“. Мисис Булуърт протегна ръка и дръпна шнура на звънеца. Появи се прислужницата, която бе пуснала Дролайт да влезе.