Джонатан Стрейндж и мистър Норел
- Автор: Кларк Сюзанна
- Язык: болгарский
- Год: Азбука-Аттикус
- ISBN: 978-5-389-12360-1
- Переводчик: Магдалена Куцарова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Джонатан Стрейндж и мистър Норел». Краткое содержание книги:
37
ПЕТТЕ ДРАКОНА
Ноември 1814 година
ПРЕДИ СЕДЕМ ГОДИНИ къщата на мистър Ласелс на „Брутън Стрийт“ се смяташе за една от най-хубавите в Лондон. Тя се отличаваше със съвършенство, постижимо само от много богат, много свободен човек, който посвещава голяма част от времето си на купуването на картини и скулптури и изразходва голяма част от умствената си енергия за подбиране на мебели и тапети. Вкусът му беше забележително изтънчен и той притежаваше таланта да съчетава цветовете по нови и неочаквани начини. Господарят на къщата имаше особена слабост към нюансите на синьото, сивото и онзи специфичен метален оттенък на бронзовото. Но той не беше сантиментално привързан към вещите си. Продаваше картини със същата честота, с която ги купуваше, и в дома му никога не цареше онзи хаос от натрупани платна, типичен за домовете на някои колекционери. Всяка от стаите в къщата на Ласелс беше украсена с умерен брой картини и предмети на изкуството, но този умерен брой включваше някои от най-красивите и забележителни творби в цял Лондон.
През последните седем години обаче съвършенството на тази къща помръкна. Цветовите съчетания бяха безупречни както винаги, но не се променяха. Мебелите бяха скъпи, но представляваха всичко най-ново в модата отпреди седем години. През това време колекцията на Ласелс не се попълни с нито една картина. За седем години в Лондон бяха пристигнали забележителни антични скулптури от Италия, Египет и Гърция, но те бяха изкупени от други джентълмени.
Нещо повече, всички признаци в къщата навеждаха на мисълта, че господарят й се е посветил на полезно занимание, накратко, че той работи. По всички маси и столове бяха пръснати доклади, ръкописи, писма и правителствени документи, а във всички стаи можеха да се видят броеве на „Приятелите на английската магия“.
Макар да демонстрираше презрение към всякакъв вид работа, през седемте години, откакто мистър Норел живееше в Лондон, Ласелс бе по-зает от всякога. След като по негово лично предложение назначиха лорд Портисхед за редактор на „Приятелите на английската магия“, начинът, по който Негова светлост изпълняваше редакторските си задължения, дразнеше Ласелс до степен на непоносимост. Лорд Портисхед се допитваше до мистър Норел по всички въпроси и прилежно следваше всички ненужни заръки на магьосника, в резултат на което списанието с всеки брой ставаше все по-скучно и по-неразбираемо. През есента на 1810 година Ласелс си издейства място на заместник-редактор. „Приятелите на английската магия“ имаше значителен брой абонати, така че работата не беше малко. Освен това Ласелс пишеше статик по съвременна магия за други вестници и списания, съветваше правителството по въпросите на магическата политика, почти ежедневно посещаваше мистър Норел, а в свободното си време изучаваше история и теория на магията.
На третия ден след посещението на Стрейндж при мисис Булуърт Ласелс седеше в библиотеката си и се трудеше усърдно над поредния брой на „Приятелите на английската магия“. Макар че минаваше обяд, той все още не беше намерил време да се избръсне и облече и стоеше по халат сред купчини книги, листа хартия, чинии с останки от закуската и чаши от кафе. Ласелс не можеше да намери едно писмо, което му трябваше, и отиде да го потърси. Когато влезе в гостната, той с изненада установи, че там седи някой.
— О! — възкликна Ласелс. — Това сте вие.
Измъченото създание, отпуснато в креслото до огъня, вдигна глава и каза:
— Изпратих прислужника да ви съобщи, че съм тук.
— А! — отвърна Ласелс и млъкна — очевидно не можеше да измисли какво да каже. Седна в креслото отсреща, подпря глава на ръката си и замислено погледна Дролайт.
Лицето на Дролайт беше бледо, очите му — хлътнали. Палтото му бе прашно, ботушите — лъснати надве-натри и дори ризата му не изглеждаше съвсем чиста.
— Намирам за крайно нелюбезно от ваша страна — заговори накрая Ласелс — да приемате пари, за да уреждате моето разорение, обезобразяване и докарване до лудост. И то от Мария Булуърт! Не проумявам защо ми е толкова ядосана! Вината за случилото се е толкова моя, колкото и нейна. Аз не съм я принуждавал да се омъжва за Булуърт. Просто й предоставих възможност да го напусне, когато вече не можеше да го понася. Вярно ли е, че е поискала от Стрейндж да ми докара проказа?
— О, възможно е — въздъхна Дролайт. — Наистина не знам. Нямаше никаква опасност да ви се случи каквото и да било. Седите си тук все така богат, здрав и доволен както винаги, а аз съм най-измъченият човек в Лондон. Не съм спал от три дни. Тази сутрин ръцете ми така трепереха, че едва успях да си вържа шалчето. Никой не знае колко мъчително е за мен да се появявам пред хората в този окаян вид. Не че някой ще ме погледне, така че какво значение има? Всички врати в Лондон са затворени за мен. Вашият дом е единственото място, където ме пуснаха да вляза — той помълча малко. — Може би не биваше да ви казвам това.