Джонатан Стрейндж и мистър Норел

— Разказът на странично лице никога не може да се сравнява с разказа на човека, лично обвързан със събитията. Може да има решаващи подробности, които мистър Дролайт по една или друга причина е пропуснал. Доставете ми това удоволствие, мадам. Нека чуя историята от вас.

— Цялата ли?

— Цялата.

— Добре. Както знаете, аз съм дъщеря на джентълмен от Нортхамптъншир. Имуществото на баща ми е значително. Къщата и приходите му са големи. Ние сме едни от първите жители в това графство. Но семейството ми винаги ме е карало да вярвам, че с хубостта и качествата си бих могла да заемам още по-високо положение в обществото. Преди две години се омъжих много изгодно, Мистър Булуърт е богат и ние се движехме в най-модните светски кръгове. Но въпреки всичко аз не бях щастлива. Миналото лято имах злочестината да срещна мъж, притежаващ всичко, което липсваше на мистър Булуърт: ум, красота, чувство за хумор. Няколко кратки седмици бяха достатъчни, за да ме убедят, че този мъж превъзхожда всички останали, които съм срещала досега — тя сви рамене. — Два дни преди Коледа напуснах дома на съпруга си. Надявах се — всъщност очаквах — да се разведа с мистър Булуърт и да се омъжа за новия си приятел. Но неговото намерение не беше такова. Към края на януари се скарахме и той ме изостави. Завърна се в дома си и при обичайните си занимания, но аз вече не можех да се върна към предишния си живот. Съпругът ми ме прогони. Приятелите ми престанаха да ме приемат. Аз бях принудена отново да разчитам на благоволението на баща си. Той каза, че ще се грижи за мен до края на живота ми, но в замяна на това аз трябва да живея в пълно уединение. Нямаше вече балове за мен, нямаше тържества, нямаше приятели. Нищо — за миг дамата се загледа в далечината, сякаш съзерцаваш? всичко, което е изгубила, но бързо се отърси от меланхолията си и заяви: — А сега на работа! — тя отиде до малко писалище, отвори едно чекмедже, извади лист хартия и го подаде на Стрейндж. — По ваше предложение направих списък на всички хора, които са ме предали — добави мисис Булуърт.

— А, значи съм ви казал да направите списък? — каза Стрейндж, като взе листа. — Колко делово от моя страна! Списъкът е доста дълъг.

— О! — възкликна мисис Булуърт. — Всяко име в него ще се счита за отделна поръчка и вие ще получите съответното заплащане за него. Позволих си да запиша срещу името на всеки човек наказанието, което според мен заслужава. Но с дълбоките си познания по магия вие можете да предложите друга, по-подходяща участ за враговете ми. С радост ще приема препоръките ви.