Молитвената песен

И отново Уиспър я спаси. Той се освободи от първото същество, метна се яростно върху второто и го отхвърли от девойката. Вдигна се с мъка на крака и се приготви да посрещне новия враг. Черното същество нададе гневен вой и подскочи високо във въздуха. Уиспър обаче беше изключително бърз. Той отстъпи ловко встрани, замахна силно с лапа и раздра корема на нападателя. Парчета черна плът се откъснаха от тялото на чудовището, но то не се предаваше. Изтръгна се с един скок и вторачи безизразните си очи в нападателя си.

Първото същество се доближи до второто. Започнаха да напредват предпазливо към блатния котарак. Уиспър отстъпи назад, като продължаваше да прикрива Брин. Гъстата му четина така беше настръхнала, че той изглеждаше два пъти по-голям от обикновено. Застанали на четири крака, черните същества маневрираха и нападаха с бързина, която беше изненадваща за огромните им туловища. Те внимателно дебнеха за някакъв пробив в отбраната на големия котарак. Уиспър държеше позициите си и не им се даваше. После двете същества скочиха едновременно върху него. Ноктите и зъбите им се забиваха яростно и разкъсваха козината и плътта му. Уиспър отново се озова върху веригите на парапетите, почти прикован от силния удар. Отскочи, хвърли се разярен върху черните същества и изсипа с удари омразата си върху тях.

Черните същества отново започнаха да го обикалят в кръг. Дишайки тежко, с окървавена козина, блатният котарак приклекна в отбранителна позиция. Нападателите го бяха притиснали към парапетите на моста, далеч от Брин. Не обръщаха вече никакво внимание на Девойката от Вейл. Впили бяха безизразни очи в котарака. Отново се готвеха за атака, а този път веригите нямаше да издържат. Уиспър щеше да падне в пропастта и да намери смъртта си.

Блатният котарак изглежда също разбираше какво става. Той скочи и направи маневра. Опита се да мине в центъра на моста. Чудовищата обаче реагираха бързо и му пресякоха пътя. Задържаха го притиснат до парапетите.

Брин Омсфорд изтръпна от ужас. Уиспър можеше да загуби битката. Тези същества бяха прекалено силни за него. Той им беше нанесъл дълбоки рани, които би трябвало да ги омаломощят, но те изглеждаха незасегнати. Плътта им беше разкъсана, но не кървяха. Бяха невероятно силни и бързи — по-силни и по-пъргави от всяко живо същество. Те очевидно бяха създадени от черната магия. Не бяха създания на природата.

— Уиспър — прошепна Девойката от Вейл с пресъхнала уста. Тя трябва да го спаси. Нямаше кой друг да направи това. Тя имаше песента на желанията и силата на магията. Можеше да я използва, за да унищожи тези същества, да ги премахне веднъж завинаги от лицето на земята…

Преплетените дървета в планината Рън…

Разсъдъкът на мъжете от Спанинг ридж…

Гномът… разкъсан на парчета…

Разплака се. Не можеше да стори това! Нещо се изпречваше между желанието и способността й да го изпълни. Нещо я възпираше да осъществи намерението си и нерешителността разклащаше твърдостта й. Тя трябваше да помогне на Уиспър, но не беше в състояние да го направи!