Дълг на честта
- Автор: Кланси Том
- Серия: ryanverse #8
- Язык: болгарский
- Переводчик: Николай Борисов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Дълг на честта». Краткое содержание книги:
Чернокосият мъж се смеси отново с тълпата и се отправи към най-близката спирка на метрото. Не знаеше дали човекът е мъртъв или не. Бяха му казали, че всъщност не е необходимо да го убива, което тогава изглеждаше странно. Хилдебранд бе първият банкер, когото беше помолен да не убива.
Полицаят, кръжащ около падналия бизнесмен, долови непрекъснатото писукане на пейджъра. Щеше да се обади на изписания номер веднага щом линейката пристигнеше. Основната му грижа в момента бе да слуша протестите на шофьора, че вината не е негова.
Експертните системи „знаеха“, че когато банковите ценни книжа се обезценяват бързо, доверието в самите институции неизменно се разклаща силно и хората започват да обмислят изтегляне на парите си от банките, които изглеждат застрашени. Това на свой ред щеше да принуди банките да притиснат длъжниците си да изплатят заемите. Или (което беше по-важно за експертните системи и за способността им да преценяват пазара с няколко минути по-бързо от всеки друг), понеже банките се превръщаха в институции за инвестиции, те трябваше да ликвидират собствените си финансови авоари, за да задоволят нуждите на вложителите, искащи си обратно парите. Банките по принцип бяха предпазливи инвеститори на пазара за ценни книжа, които се придържаха най-вече към водещите акции и други банкови облигации, и затова следващият срив според компютрите щеше да е на големите емисии и особено на тридесетте наблюдавани акции, определящи средната стойност на индустриалния индекс Дау Джоунс. Както винаги, заповедта беше първо да се открие тенденцията и да се действа, за да се защитят така фондовете, които големите институции трябваше да пазят. Разбира се, тъй като всички институции използваха принципно еднакви експертни системи, те всички предприеха ходовете си на практика по едно и също време. При вида на само една мълния в прекалена близост до стадото всички негови членове започнаха да се отделят от него в една и съща посока. Отначало бавно, но се отделяха.
Мъжете на борсата знаеха, че бурята се задава. Предимно хора, получаващи програмирани търговски поръчки, те се бяха научили от опит да предвиждат действията на компютрите. „Ето, идва“ — се зашушука и в трите търговски зали и самата предсказуемост на явлението би трябвало да подскаже какво в действителност ставаше, но на каубоите им бе трудно просто да стоят извън стадото и да се опитват да намерят начин да го насочат, да го върнат и успокоят… без да потънат в него. Ако това се случеше, тях ги очакваше сигурен неуспех, понеже едно сериозно устремяване надолу можеше да заличи крехките печалби, от които фирмите им зависеха.
Шефът на Нюйоркската фондова борса сега стоеше на балкона, гледаше надолу и се питаше къде, по дяволите, беше Уолт Хилдебранд. Наистина се нуждаеха само от него. Всички се вслушваха в Уолт. Той взе клетъчния си телефон и отново набра кабинета му, но пак чу от неговата секретарка, че още не се е върнал от речта. Да, набрала е пейджъра му. Наистина.
Той виждаше началото. Хората на партера действаха по-бързо. Сега всички бяха там и многото шум, изригващ отдолу, достигаше оглушителни децибели. Винаги бе лош знак хората да започнат да викат. Електронното табло говореше само по себе си. Водещите акции (всичките с трибуквени съкращения, които знаеше като имената на децата си) представляваха повече от една трета от наблюдаваната система, а числата се насочваха стремително надолу. Нужни бяха някакви си двадесет минути, за да може индексът Дау да падне с петдесет пункта, и колкото и ужасно и прибързано да беше това, то дойде като облекчение. Компютрите в Нюйоркската фондова борса автоматично спряха да приемат компютърно изготвени поръчки за продажба от електронните си събратя. Петдесетпунктовата граница се наричаше „скоростен ограничител“. Поставен след катастрофата през 1987, целта му бе да забави нещата до човешко равнище. Простият факт, пренебрегван от всички, беше, че хората можеха да приемат инструкциите (вече дори не ги наричаха препоръки) от компютрите си и сами да препращат поръчки за продажба по телефона, телекса или електронната поща. Така скоростният ограничител само удължаваше с тридесетина секунди времето за сключване на сделките. По този начин след не повече от едноминутна пауза темпото на търгуване се увеличи още повече, а тенденцията вървеше надолу.
Междувременно паниката във всички финансови слоеве стана съвсем истинска и се проявяваше чрез напрегнатостта и тихите жужащи разговори във всяка търговска зала на всички големи институции. Сега Си Ен Ен излъчи специален репортаж на живо от мястото си над партера на бивши гараж на борсата. Таблото за ценни книжа, показано в рубриката им „Кратки новини“, разясни положението на вложителите, които също обичаха да следят зорко по-човешките събития. За останалите се появи живо човешко същество, за да каже, че средната стойност на индекса Дау Джоунс е паднала с петдесет пункта за отрицателно време, че сега е намаляла с още двадесет пункта и че нанадолната спирала не променя посоката си. Последваха въпроси от водещия в Атланта и произтичащи от тях хипотези за причината за явлението и репортерката, която не беше имала време да прегледа източниците си за информация, реши да импровизира и заяви, че се наблюдавало продаване на долари в целия свят, което Федералният резервен фонд не успял да спре. Не би могла да избере по-лоша фраза. Сега всички имаха някаква представа какво става и масите се включиха в паническото бягство.