Юмрукът на Бога
- Автор: Форсайт Фредерик
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветан Петков
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Юмрукът на Бога». Краткое содержание книги:
Майк Мартин, майор от британските САС, спокойно може да мине за арабин. Изпращат го със задача в Кувейт и в Багдад, след което той се спуска с парашут в иракските планини, в изпълнение на най-опасната мисия в неговия живот: откриването и унищожаването на Юмрука на Бога. Кое е тайнственото оръжие, с което Саддам Хюсейн заплашва да отнеме живота на стотици хиляди британски и американски войници; защо съюзниците не навлязоха в Багдад и не елиминираха иракския президент; кой е иракският шпионин от най-близкото обкръжение на Саддам, готов да подава строго засекретена информация на съюзниците? Фредерик Форсайт поддържа напрежението докрай и доказва по най-блестящ начин, че е ненадминат майстор на трилъра.
— Не.
— Да, но е така. Ако разполагам с калутрони и центрофуги, няма да ги използвам паралелно. Ще ги използвам последователно. Ще прекарам изходния уран през калутроните и ще го пречистя от 0 до 20 процента, може би до 25 процента чистота, сетне ще използвам това като суровина за новите каскади.
— Защо?
— Така ще съкратя времето за пречистване десет пъти.
Мартин се опита да смели чутото, докато Татко Ломакс пуфкаше с цигарата си.
— И при това положение кога според вас Ирак може да има тези трийсет и пет килограма чист уран?
— Зависи кога са започнали с калутроните.
Мартин се замисли. След като израелците разрушиха иракския реактор в Озирак, Багдад започна да прилага два начина — да разпръсква и да дублира, да разпръсква лабораториите си из цялата страна, така че да не могат повече да бъдат бомбардирани наведнъж, и да използва прикрити начини при закупуването и експериментирането. Озирак беше бомбардиран през 1981-ва.
— Да речем, че са купили частите на пазара през 1982-ра и са ги монтирали към 1983-а.
Ломакс взе от земята една клечка и започна да пише в праха.
— Тези типове имали ли са някакви проблеми с доставката на жълтата пита, изходния материал? — попита той.
— Не, имали са предостатъчно изходен материал.
— Така си и мислех — изръмжа Ломакс. — В наше време човек може да си купи дяволската пита и от супермаркета.
После почука с клечката по снимката.
— На тази снимка виждам около двайсет калутрона. Това ли е всичко, с което разполагат?
— Може да има и още. Това не знаем. Но да приемем, че са били всичките, с които са работили.
— От 1983-а, така ли?
— Като основа така да приемем.
Ломакс продължи да пише по земята.
— Господин Хюсейн да изпитва някакъв недостиг от електроенергия?
Мартин си спомни за 150 мегаватовата електроцентрала отвъд пясъците край Тармия и подсказаното от Черната дупка — че кабелите вървят под земята към завода.
— Не, никакъв недостиг на електроенергия.
— Ние изпитвахме — рече Ломакс. За да работят, калутроните имат нужда от страшно много електроенергия. В Оук Ридж разполагахме с най-голямата електростанция на въглища, строена дотогава. Но дори и при това положение трябваше да посягаме към енергосистемата и тогава в Тенеси настъпваше бедствие — картофите оставаха сурови, а крушките едва мъждукаха — толкова енергия използвахме.
Той продължи да драска с клечката, да прави изчисления, да ги изтрива и да започва други на тяхно място.
— Да са имали недостиг от медна жица?
— Не, това са могли да купуват свободно на пазара.
— Огромните магнити трябва да се намотаят с хиляди километри меден проводник — рече Ломакс. — По време на войната не можехме да се снабдим с него. Нужен беше за военното производство — всеки грам от него. Знаеш ли какво направи старият Лорънс?
— Нямам представа.
— Взе на заем всички сребърни слитъци от форт Нокс9 и ги претопи на жица. Вършеха същата работа. Дойде краят на войната и трябваше да ги върнем във форт Нокс. — Засмя се — Страшен екземпляр беше.
Най-сетне свърши и се изправи.
— Ако са монтирали двайсет калутрона през 1983-а и са прекарвали жълтата пита през тях до осемдесет и девета, а сетне са взели уран с чистота 30 процента и са го прекарвали през каскадата от центрофуги в продължение на една година, тогава би трябвало да имат трийсет и петте килограма уран с чистота 93 процента, годен за атомна бомба… през ноември.
— Този ноември ли? — попита Мартин.
Ломакс се изправи, протегна се и подаде ръка на своя гост, за да стане.
— Не, синко, миналия ноември.
Мартин се спусна надолу по склона и погледна часовника си. Пладне. Осем часът вечерта в Лондон. Паксман си е вече у дома. Не знаеше домашния му номер.
Можеше да изчака дванайсет часа в Сан Франциско, или да лети. Реши да лети. Кацна На Хийтроу в 11 ч. сутринта на 28 януари и се срещна с Паксман в дванайсет и половина. В два след обяд Стив Ланг говореше спешно с Хари Синклер в посолството на Гроувнър Скуеър, а час по-късно ръководителят на лондонското бюро на ЦРУ вече разговаряше по една пряка и много сигурна връзка с оперативния заместник-директор Бил Стюарт.
Чак сутринта на 30 януари Бил Стюарт успя да приготви пълния си доклад до директора Уилям Уебстър.
— Така е — рече той на бившия съдия от Канзас. — Изпратих човек в хижата на планината Седър и старецът Ломакс потвърдил всичко. Намерихме доклада му — пратен е в архив.
Архивите от Оук Ридж потвърждават, че тези дискове са калутрони…
9
Това е мястото, където се държи златният федерален резерв на САЩ. — Б.пр.