Юмрукът на Бога
- Автор: Форсайт Фредерик
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветан Петков
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Юмрукът на Бога». Краткое содержание книги:
Майк Мартин, майор от британските САС, спокойно може да мине за арабин. Изпращат го със задача в Кувейт и в Багдад, след което той се спуска с парашут в иракските планини, в изпълнение на най-опасната мисия в неговия живот: откриването и унищожаването на Юмрука на Бога. Кое е тайнственото оръжие, с което Саддам Хюсейн заплашва да отнеме живота на стотици хиляди британски и американски войници; защо съюзниците не навлязоха в Багдад и не елиминираха иракския президент; кой е иракският шпионин от най-близкото обкръжение на Саддам, готов да подава строго засекретена информация на съюзниците? Фредерик Форсайт поддържа напрежението докрай и доказва по най-блестящ начин, че е ненадминат майстор на трилъра.
Беше виждал това лице и преди, но неясно, не на фокус, снимано, докато козирува, а снимката лежеше на масата в Рияд отпреди седмици. Току-що бе видял човека, от когото хората в Ирак най-много се страхуваха, може би дори повече, отколкото от президента. Наричаха го Ал-Муаззиб, Мъчителя, онзи, който изтръгваше признания, шефа на АМАМ Омар Хатиб.
По време на обедната почивка Тери Мартин набра номера, който му дадоха. Никой не се обади, чу само записа на захаросаното гласче: „Абонатът, когото търсите, не се обажда или е извън обсега на станцията. Моля, опитайте отново по-късно.“
Пол Масловски беше завел Мартин на обяд заедно с колегите от университета. Разговорът беше оживен и академичен. Набра отново номера след обяда, докато отиваше към Бароус Хол в компанията на завеждащата учебната част Катлин Келър, но отново не получи отговор.
Лекцията му се прие добре. Присъстваха двайсет и седем аспиранти и той остана във възторг от равнището и дълбочината на техните познания по всички доклади, които беше писал за халифата, владял Централна Месопотамия по времето, наричано в Европа Средни векове.
Накрая един от аспирантите стана да му благодари, че си е направил труда да прелети такова разстояние, за да говори пред тях. Всички го аплодираха, а Тери Мартин се изчерви и се кланя дълго в знак на признателност. Сетне забеляза телефон на стената във фоайето. Този път му се обадиха — един сопнат глас рече: „Да.“
— Извинете, доктор Ломакс ли е на телефона?
— Тук има само един, приятелче, и това съм аз.
— Зная, че ще ви прозвучи налудничаво, но идвам от Англия. Искам да се срещна с вас. Казвам се Тери Мартин.
— Англия, значи? Някъде далеч оттук. За какво ви е притрябвал стар бухал като мен, господин Мартин?
— Искам да се възползувам от познанията ви. Да ви покажа нещо. Хората в Ливърмор казват, че сте стара кримка, виждали сте всичко във вашата специалност. Искам да видите и това, което нося. Трудно ми е да обясня по телефона. Мога ли да дойда при вас?
— Няма да ми донесете данъчна декларация, нали?
— Не.
— Или афиш от „Плейбой“?
— Боя се, че не.
— Сега вече възбудихте любопитството ми. Знаете ли как да дойдете?
— Не. Приготвил съм лист и молив. Ще ми обясните ли?
Татко Ломакс му каза как да стигне до мястото, където живее. Това отне доста време. Мартин внимателно си отбеляза всичко.
— Утре сутрин — рече пенсионираният физик, — сега е твърде късно, ще се загубите в тъмното. Ще ви трябва джип.
Сутринта на 27 януари сигналът бе уловен от единия от двата Е-8А Джей-СТАР, участващи във Войната в Залива. Тези самолети все още бяха в експериментална фаза и екипажите им се състояха най-вече от цивилни технически лица. Но в началото на месеца ги извикаха набързо от базата им в завода „Груман“ в Мелбърн, Флорида, да дойдат едва ли не на другия край на света — на Арабския полуостров.
Тази сутрин една от двете машини, настанени във военновъздушната база на Рияд, летеше високо над иракската граница, все още в саудитското въздушно пространство, обхващайки с радара си Нордън около сто и петдесет километра от западната иракска пустиня.
Сигналът беше слаб, но говореше за метал, който се движи бавно, далеч в Ирак — може би конвой, състоящ се от два-три камиона. Но нали Джей-СТАР беше създаден точно за това. Командирът се обади на един от самолетите АУАКС, кръжащи над северната част на Червено море, като му даде точното местоположение на малкия иракски конвой.
В туловището на АУАКС-а командирът отбеляза координатите и се огледа за намираща се във въздуха двойка самолети, които биха могли да направят недружелюбно посещение на конвоя. Всички операции в западната пустиня по това време продължаваха да са насочени към търсенето на ракети Скъд, независимо от вниманието, което се отделяше на двете огромни иракски военновъздушни бази, наречени Х-2 и Х-3, разположени точно в тази част на страната. Джей-СТАР може би бе засякъл мобилна ракетна установка Скъд, макар това да не беше нещо нормално през деня.
Командирът на АУАКС най-накрая откри една двойка Ф-15Е Страйк Игъл.
Дон Уокър летеше на юг на височина 6 000 метра след изпълнението на боен полет до покрайнините на Ал Каим, където двамата с партньора си Ранди Робъртс току-що бяха унищожили една ракетна база, отбраняваща заводи за отровни газове, определени за унищожаване по-късно.
Уокър прие повикването и провери горивото. Беше малко. Нещо по-лошо, беше пуснал своите насочвани с лазер бомби и на пилоните под крилете на самолета висяха само две ракети Сайдуиндър и две Спароу. Но това бяха ракети въздух-въздух, предназначени за среща с иракски реактивни самолети.