Юмрукът на Бога
- Автор: Форсайт Фредерик
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветан Петков
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Юмрукът на Бога». Краткое содержание книги:
Майк Мартин, майор от британските САС, спокойно може да мине за арабин. Изпращат го със задача в Кувейт и в Багдад, след което той се спуска с парашут в иракските планини, в изпълнение на най-опасната мисия в неговия живот: откриването и унищожаването на Юмрука на Бога. Кое е тайнственото оръжие, с което Саддам Хюсейн заплашва да отнеме живота на стотици хиляди британски и американски войници; защо съюзниците не навлязоха в Багдад и не елиминираха иракския президент; кой е иракският шпионин от най-близкото обкръжение на Саддам, готов да подава строго засекретена информация на съюзниците? Фредерик Форсайт поддържа напрежението докрай и доказва по най-блестящ начин, че е ненадминат майстор на трилъра.
— Пет милиона долара! — възмути се Ланг. — За Бога, никой досега не е плащал толкова много за информация.
Барбър сви рамене.
— Йерихон, който и да е той, е наемник. Той иска пари, нищо друго. Така че нека си ги спечели. Има едно условие. Арабите се пазарят, ние не. Пет дни след като получи съобщението, започваме да намаляваме мизата с по половин милион на ден, докато не ни осигури точното местоположение. Трябва да го знае.
Англичаните започнаха да смятат на ум сумите, които представляваха повече от заплатите на тримата взети заедно до края на живота им.
— Е — отбеляза Ланг, — това би трябвало да го накара здравата да поработи.
Съобщението беше съставено привечер. Първо трябваше да се установи връзка с Мартин, който да потвърди с предварително уговорените кодови думи, че е все още там и е на свобода.
Сетне Рияд щеше да му предаде предложението до Йерихон, внушавайки му колко спешно е всичко това.
Ядоха малко, като подбутваха храната, защото трудно успяваха да превъзмогнат напрежението. В десет и половина Саймън Паксман отиде с останалите в радиостанцията и прочете съобщението на магнитофона. Думите му бяха ускорени двеста пъти и сведени до малко по-малко от две секунди.
Десет секунди след единайсет и петнайсет старшият радист изпрати кратък сигнал в смисъл „Там ли си?“; Три минути по-късно се чу кратко изпукване, което прозвуча като атмосферно смущение. Сателитната чиния го улови, а когато го забавиха, петимата мъже чуха гласа на Майк Мартин: „Черната мечка до Скалистите планини, приемам, край.“
Във вилата в Рияд облекчението избухна като взрив, четирима зрели мъже се блъскаха по гърбовете като малки деца, спечелили купата на училището.
Онези, които никога не са били на тяхно място, трудно могат да си представят чувството, което те обзема, когато научиш, че „един от нашите“ продължава да е там, далеч зад фронтовата линия, все още някак си жив и на свобода.
— Четиринайсет дни е седял там! — не можеше да се начуди Барбър. — Защо копелето не се е изтеглило, като са му казали?
— Защото е упорит идиот — отвърна му Ланг. — Толкова по-добре.
Радистът вече изпращаше второ кратко запитване. Искаше пет думи за потвърждение, макар осцилографът да показваше, че гласът е на Мартин — в смисъл че майорът от САС не е проговорил. Четиринайсет дни са повече от достатъчни, за да бъде прекършен един човек.
Предаването до Багдад беше възможно най-краткото:
„За Нелсън и Севера, повтарям, за Нелсън и Севера. Край.“
Изминаха още три минути. В Багдад Мартин, който клечеше на пода на бараката си в дъното на градината на първия секретар Куликов, хвана изпукването, прочете отговора си, натисна копчето за ускоряване и предаде сигнала с дължина една десета от секундата в саудитската столица.
Там го чуха да казва: „Възхвалявам деня светъл и славен.“ Радистът се ухили:
— Той е, сър. Жив, здрав и на свобода.
— Това стихотворение ли е? — попита Барбър.
— Действителният стих е „възхвалявам деня велик и славен“ — отговори Ланг. — Ако каже истинския, значи говори с пистолет на слепоочието. И тогава… — той сви рамене.
Радистът изпрати последното съобщение — истинското, и преустанови предаването. Барбър бръкна в куфарчето си с думите:
— Зная, че е против местните обичаи, но дипломатите се радват на известни привилегии.
— Не може да бъде — промърмори Грей. — „Дом Периньон“. Смяташ ли, че Лангли може да си го позволи?
— Лангли току-що сложи пет милиона гущера на масата за покер — отвърна Барбър. — Аз пък, момчета, мога да ви предложа бутилка пенливо.
— Точно така — потвърди Паксман.
Само за една седмица Едит Харденберг се преобрази — една седмица под въздействието на любовта.
Насърчавана нежно от Карим, тя отиде на фризьор в Гринцинг. Той я подстрига и й направи прическа, така че косата й падаше от двете страни, като подчертаваше тясното й лице и зрялото й очарование.
Любовникът й сам бе подбрал, с нейното срамежливо одобрение, най-подходящия за нея грим: тънка очна линия, светъл фон дьо тен и малко червило.
В банката Волфганг Гемютлих изпитваше стаен ужас, като я наблюдаваше тайно от другата страна на стаята — беше станала три сантиметра по-висока, защото обувките й бяха с токове. Онова, което го притесняваше, не бяха толкова токовете, прическата или гримът, макар че би ги забранил на фрау Гемютлих, ако й хрумнеше подобна идея. Смущаваше го излъчването й, самоувереността, с която му поднасяше писмата за подпис или стенографираше под негова диктовка.