Юмрукът на Бога
- Автор: Форсайт Фредерик
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветан Петков
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Юмрукът на Бога». Краткое содержание книги:
Майк Мартин, майор от британските САС, спокойно може да мине за арабин. Изпращат го със задача в Кувейт и в Багдад, след което той се спуска с парашут в иракските планини, в изпълнение на най-опасната мисия в неговия живот: откриването и унищожаването на Юмрука на Бога. Кое е тайнственото оръжие, с което Саддам Хюсейн заплашва да отнеме живота на стотици хиляди британски и американски войници; защо съюзниците не навлязоха в Багдад и не елиминираха иракския президент; кой е иракският шпионин от най-близкото обкръжение на Саддам, готов да подава строго засекретена информация на съюзниците? Фредерик Форсайт поддържа напрежението докрай и доказва по най-блестящ начин, че е ненадминат майстор на трилъра.
През предното стъкло виждаше далеч пред себе си ледения връх на планината Седър. На шестнайсет километра след отклонението излезе на черен път, който се придържаше към ръба на склона и водеше към пустошта.
Мина покрай една зелена къща, но Ломакс му беше казал да кара до края. След още пет километра откри дървената хижа с комин от грубо издялани камъни, от който се издигаше струя дим.
Спря в двора и слезе от колата. От обора надникна крава порода Джързи. Откъм задния двор на хижата долетяха ритмични звуци. Заобиколи и намери Татко Ломакс, застанал на една канара, надвесена над долината и течащата отдолу река.
Беше на седемдесет и пет години и въпреки загрижеността на Санди имаше вид на човек, дето ще пребори и мечка гризли. Висок около метър и осемдесет и пет, облечен с мръсни дънки и карирана риза, възрастният учен цепеше дърва с такава лекота, сякаш режеше хляб.
Снежнобялата коса се спускаше до раменете, а брадичката му се очертаваше от бакенбарди с цвят на слонова кост. От отворената яка на ризата се подаваха още бели къдри и той сякаш не изпитваше студ, въпреки че Тери Мартин се свиваше в топлия си подплатен анорак.
— Значи ме намерихте? Чух, че идвате — рече Ломакс и разцепи последното дърво с един удар. Сетне остави брадвата и подаде ръка на посетителя си. Ломакс посочи един пън, а той седна на съседния.
— Доктор Мартин, така ли?
— Да.
— От Англия?
— Да.
Ломакс бръкна в джоба на ризата, извади тютюн и оризова хартия и започна да си свива цигара.
— Да не си от онези, дето много държат на правилата, а?
— Не, смятам, че не съм.
Ломакс изръмжа одобрително.
— Имах един такъв доктор, дето все към правила се придържаше. Караше ми се да не пуша.
Мартин отбеляза миналото време.
— Предполагам, че сте се отказали от него?
— Ами. Той се отказа от мен. Умря миналата седмица. На петдесет и шест. Стрес. Какво ви води насам?
Мартин бръкна в дипломатическото си куфарче.
— Трябва предварително да ви се извиня. Вероятно си губя времето, както и вашето. Но дали бихте хвърлили поглед на това?
Ломакс взе подадената му снимка и се вгледа в нея.
— Наистина ли сте от Англия?
— Да.
— И сте минали целия този път, за да ми покажете това?
— Познато ли ви е?
— Би трябвало. Прекарах пет години от живота си там.
Мартин зяпна стъписан.
— Значи дори сте били там?
— Живях там пет години.
— В Тармия ли?
— Ами да. Това не е в Оук Ридж, нали.
Мартин преглътна няколко пъти.
— Доктор Ломакс, тази снимка е направена преди шест дни от изтребител на американската флота, летял над бомбардиран завод в Ирак.
Ломакс вдигна поглед, очите му бяха яркосини под надвиснали бели вежди, сетне отново се вгледа в снимката и накрая рече:
— Мамка му, предупредих ги копелдаците му с копелдаци. Преди три години. Доклад им написах, че страните от Третия свят ще прибегнат точно до тази технология.
— И какво стана с него?
— О, сигурно са го хвърлили на боклука.
— Кои?
— Нали знаете, дървените глави с козирки.
— А тези дискове, фризбитата в завода, те какво представляват?
— Това са калутрони. А това на снимката е копие на едновремешния завод в Оук Ридж.
— Калу… как беше?
Ломакс вдигна отново поглед.
— Вие не сте доктор по естествени науки. Не сте и физик, така ли?
— Не. Занимавам се с арабистика.
Ломакс изръмжа, сякаш да не си физик е нещо срамно.
— Калутрони. Калифорнийски циклотрони. Накратко калутрони.
— Какво правят те?
— Електромагнитна изотопна сепарация. На вашия език те рафинират суровия уран 238, за да извлекат от него годния за бомба уран 235. И казвате, че това нещо е заснето в Ирак?
— Да. Бомбардирано е случайно преди седмица. Снимката е направена на следващия ден. Но най-важното е, че никой не знае какво е това.
Ломакс се загледа отново към долината, всмукна от цигарата си и пусна тънка струйка синкав дим от устата си.
— Мамка му! — изруга той. — Господине, живея тук, защото така искам. Далеч от всичкия този смог и движение. Нагледал съм се на цялата тази суматоха. Нямам телевизор, а само радио. Става дума за онзи тип, Саддам Хюсейн, нали?
— Да, точно така. Ще ми кажете ли за калутроните?
— Четирийсет и трета. Отдавна, а? Близо петдесет години. Преди да сте се родили, преди повечето от сегашните хора да са се родили. Тогава бяхме неколцина, които се опитвахме да направим невъзможното. Бяхме млади, запалени, находчиви и не знаехме, че е невъзможно. Затова и успяхме.
Сред нас бяха Ферми и Понтекорво от Италия; Фукс от Германия, Нилс Бор от Дания, Нън Мей от Англия и други. Ние, янкитата: Юри, Опи и Ърнест. Аз бях много зелен, само на двайсет и седем.