Юмрукът на Бога

Някъде на юг от границата го чакаше търпеливо определеният танкер и той щеше да има нужда от всяка капка гориво, за да стигне до Ал Харз. И все пак конвоят се движеше само на 80 километра оттам и само на 8 километра встрани от определения курс. Можеше да хвърли един поглед, независимо че не разполага с бомби.

Партньорът му бе чул всичко, въздухът бе чист, затова Уокър махна през стъклото на Ранди и двата самолета направиха лупинг вдясно от своя път.

От 2500 метра видя източника на светлата точка, появила се на екрана на Джей-СТАР. Не беше ракетна установка Скъд, а два камиона и два БРДМ-2, съветско производство — бронирани коли на колела, а не на вериги.

Но от тази височина виждаше много повече от Джей-СТАР. Долу под него, в дълбоко пресъхнало корито на река стоеше самотен ландроувър. От 1500 метра забеляза четиримата мъже от САС край него — мънички мравки, пълзящи по кафявата тъкан на пустинята. Но те не виждаха четирите иракски машини, които образуваха около им подкова, нито войниците, които се изсипваха от свалените капаци на камионите, за да заобиколят пропастта.

Дон Уокър бе срещал хората от САС в Оман. Знаеше, че действат в западните пустини срещу ракетните установки и неколцина от неговата ескадрила бяха влизали вече в радиовръзка с тези странно звучащи английски гласове от земята, когато те бяха засекли цел, с която не можеха сами да се справят.

От 1200 метра виждаше как четиримата англичани гледат любопитно нагоре. Както и иракчаните, на близо километър оттам. Уокър натисна копчето за предаване.

— Мини до мен, вземи камионите.

— Готово.

Не разполагаше с бомби и ракети, но прибрано в дясното му крило, точно до отвора за поемане на въздух имаше 20-мм оръдие Вулкан М-61-А1, чийто шест въртящи се дула бяха в състояние да избълват с внушителна скорост всичките 450 снаряда. Снарядът на 20-мм оръдие има размерите на малък банан и се взривява при съприкосновение. Попаднали сред войници в камион или тичащи на открито, те са в състояние да нанесат страхотни поражения.

Уокър превключи на „цели“ и „зареди“ и точно на средата на екрана над него се показаха двата бронетранспортьора плюс кръст за прицелване, при който вече бяха отчетени неговата собствена скорост и ъгълът на стрелба.

Първият бронетранспортьор получи сто снаряда и се пръсна. Вдигайки леко нос, Дон закова движещия се кръст върху плексигласа на задницата на втората машина. Видя как резервоарът за горивото експлодира, после дръпна нагоре, преобърна се и кафявата пустиня се появи над главата му.

Уокър продължи да прави лупинги, после изведе самолета си отново във водоравно положение. Синьокафеникавият хоризонт се върна на мястото си, с кафявата пустиня под него и синьото небе отгоре. И двата бронетранспортьора горяха, единият камион лежеше обърнат на една страна, другият беше превърнат на овъглени парчета. Дребни фигурки се щураха нагоре-надолу и отчаяно търсеха прикритие.

Долу в низината четиримата от САС бяха разбрали намека. Бяха се метнали в джипа и се носеха по протежение на пресъхналото корито, извън засадата. Никога нямаше да разберат кой ги е „засякъл“ — най-вероятно бродещи овчари — и бе издал местоположението им, но много добре знаеха кой им бе спасил живота.

Самолетите се вдигнаха и полетяха право към границата, където ги чакаше танкерът.

Сержантът, който командваше патрула на САС, се казваше Питър Стивънсън. Той вдигна ръка към отдалечаващите се изтребители и рече:

— Не те познавам, приятел, но ти дължа много.