Юмрукът на Бога
- Автор: Форсайт Фредерик
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветан Петков
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Юмрукът на Бога». Краткое содержание книги:
Майк Мартин, майор от британските САС, спокойно може да мине за арабин. Изпращат го със задача в Кувейт и в Багдад, след което той се спуска с парашут в иракските планини, в изпълнение на най-опасната мисия в неговия живот: откриването и унищожаването на Юмрука на Бога. Кое е тайнственото оръжие, с което Саддам Хюсейн заплашва да отнеме живота на стотици хиляди британски и американски войници; защо съюзниците не навлязоха в Багдад и не елиминираха иракския президент; кой е иракският шпионин от най-близкото обкръжение на Саддам, готов да подава строго засекретена информация на съюзниците? Фредерик Форсайт поддържа напрежението докрай и доказва по най-блестящ начин, че е ненадминат майстор на трилъра.
— Как е могло да се случи? — попита директорът. — Как така не сме забелязали?
— Ами идеята е вероятно на Джаафар Ал-Джаафар, ръководителя на иракската програма. Освен в Харуел, Англия, той се е готвил и край Женева, където има гигантски ускорител на елементарни частици.
— Е и?
— Калутроните са ускорители на елементарни частици. Във всеки случай цялата калутронна технология е престанала да бъде поверителна през 1949-а. Оттогава е на разположение на всеки, който я пожелае.
— А калутроните — те откъде са купени?
— На части, преди всичко от Австрия и Франция. Покупките не са предизвикали интерес поради остарялата технология. Заводът е построен от югославяните по договор. Казват, че поискали планове, по които да го построят, и тогава иракчаните им дали плановете на Оук Ридж — затова и Тармия е копие.
— Кога е станало всичко това? — попита директорът.
— През осемдесет и втора.
— Значи онова, което онзи агент, как му беше името…
— Йерихон.
— Каквото е казал, не е лъжа, така ли?
— Йерихон съобщи само онова, което твърди, че е чул да казва Саддам Хюсейн на закрито съвещание. Боя се, че не можем да изключим възможността и този път човекът да е казал истината.
— А ние изритахме този Йерихон от играта, нали?
— Искаше един милион долара за информацията си. Не сме плащали толкова и по онова време…
— За Бога, Бил, малко ни е поискал за такова нещо.
Директорът стана и отиде до панорамния прозорец. Трепетликите нямаха вече листа и, за разлика от август, сега през тях се виждаше как ниско в долината Потомак се носи по пътя си към морето.
— Бил, искам Чип Барбър да се върне в Рияд. Да види дали има някакъв начин да се възстанови връзката с този Йерихон…
— Има път към него. Разполагаме с британски агент в Багдад. Той минава за арабин. Но ние казахме на хората от Сенчъри Хаус да го изтеглят.
— Ти само се моли да не са го изтеглили. Трябва ни отново Йерихон. Средствата са без значение, ще ги разреша. Трябва да открием къде е скрито това устройство и преди да е станало твърде късно, да го пратим по дяволите с бомбите си.
— Слушам. Ъъъ… Кой ще каже на генералите?
Директорът въздъхна.
— След два часа ще се видя с Колин Пауъл и Брент Скоукрофт.
„По-добре ти, отколкото аз“, помисли си Стюарт на излизане.
Глава 18
Двамата представители на Сенчъри Хаус изпревариха Чип Барбър от Вашингтон. Стив Ланг и Саймън Паксман кацнаха в Рияд преди зазоряване, след като взеха нощния полет от Хийтроу.
Завеждащият бюрото на Сенчъри Хаус в Рияд Джулиан Грей ги посрещна с обикновената си кола без никакви белези и ги закара във вилата, където на практика живееше вече пет месеца, като само от време на време се връщаше вкъщи да види жена си.
Беше озадачен от внезапното връщане на Паксман от Лондон и още повече от появата на по-старшия Стив Ланг и то за какво — за да надзирават изпълнението на операция, която всъщност е приключена. Във вилата Ланг разкри на Грей защо Йерихон трябва да бъде незабавно издирен и върнат в играта.
— Господи, значи копелето наистина е успяло да се сдобие с бомба.
— Трябва да го приемем за истина, макар да не разполагаме с доказателство — отговори Ланг. — Мартин кога ще има прозорец за приемане?
— Между единайсет и петнайсет и единайсет и четирийсет и пет тази вечер — отвърна Грей. — За по-голяма сигурност от пет дни не сме му изпращали нищо. Очаквахме го всеки момент да се появи отново през границата.
— Да се надяваме, че е все още там. Ако не е, ще стане лошо. Ще трябва да го инфилтрираме отново, а това може да отнеме страшно много време. Иракските пустини гъмжат от патрули.
— Колко души знаят за това? — попита Грей.
— Колкото е възможно по-малко и така ще си остане — му отговори Ланг.
Лондон и Вашингтон определиха строго ограничена група от хора, които трябваше да знаят, но за професионалистите те все пак бяха твърде много. Във Вашингтон в нея влизаха президентът и четирима от членовете на кабинета му, плюс председателят на Съвета за национална сигурност и председателят на Комитета на обединените началник-щабове. Като прибавим към това четирима души в Лангли, от които единият, Чип Барбър вече пътуваше към Рияд. Нещастният д-р Ломакс трябваше да пребивава в хижата си в компанията на неканен гост, който да го пази от контакти с външния свят.
В Лондон вестта стигна до новия министър-председател Джон Мейджър, секретаря на кабинета, двама членове на кабинета; в Сенчъри Хаус знаеха трима души. В Рияд сега имаше трима във вилата на СИС, а Барбър беше на път да се присъедини към тях. Между военните информацията беше сведена до четирима генерали — трима американци и един англичанин.