Избрани творби (Един живот, новели и разкази)
- Автор: Мопасан Ги дьо
- Язык: болгарский
- Переводчик: Йордан Павлов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Избрани творби (Един живот, новели и разкази)». Краткое содержание книги:
Дъждът ставаше все по-проливен, заливаше тротоарите, наводняваше платното на улицата. Господин Марен бе принуден да се подслони под една врата. И един стар свещеник с побелели коси се беше скрил вече там. Преди да стане държавен съветник, господин Марен никак не обичаше духовенството. Но сега, след като един кардинал се бе допитал любезно до него по някакъв труден въпрос, той се отнасяше с почит към духовниците. Дъждът се лееше като из ведро и двамата мъже бяха принудени да притичат чак до будката на вратаря, за да избягнат пръските. Господин Марен, който постоянно гореше от желание да говори, за да се похвали с поста си, каза:
— Отвратително време, отче.
Старият свещеник се поклони.
— О, да, господине, много неприятно, особено когато човек идва в Париж само за няколко дни.
— А! От провинцията ли сте?
— Да, господине, за малко се отбих в Париж.
— Наистина ужасно неприятно: да дойдете само за няколко дни в столицата, и да ви вали дъжд. Ние, държавните служители, които живеем тук цялата година, малко се интересуваме какво е времето.
Абатът не отговори. Гледаше улицата. Проливният дъжд бе понамалял. Изведнъж той се реши и запретна полите на расото си, както жените повдигат роклите си, за да прескочат някоя вада.
Като видя, че свещеникът си отива, господин Марен се провикна:
— Ще се измокрите до кости, отче. Почакайте още няколко минути. Дъждът ще спре.
Свещеникът се спря нерешително и добави:
— Работата е там, че бързам. Имам спешна среща.
Господин Марен изглеждаше много огорчен.
— Но вие ще станете сигурно вир-вода. Може ли да ви попитам в кой квартал отивате?
Свещеникът се поколеба за миг и после каза:
— Отивам в Пале Роаял.
— В такъв случай ще ми позволите, отче, да ви предложа да се подслоните под моя чадър. Аз отивам в Държавния съвет. Държавен съветник съм.
Старият свещеник вдигна очи, погледна съседа си и каза:
— Благодаря ви много, господине, приемам с удоволствие.
Тогава господин Марен го хвана подръка и го поведе със себе си. Той го напътствуваше, внимаваше къде стъпва и го съветваше:
— Пазете се, тук има вода, отче. Пазете се главно от колелата на колите. Могат да ви изпръскат понякога от главата до петите. Пазете се също от чадърите на минувачите. Нищо по-опасно за очите от краищата на спиците им. Жените особено са непоносими. Не обръщат внимание на нищо и току ви тикат в лицето острите краища на омбрелите и чадърите си. Не си правят труд да се отместят. Сякаш целият град е техен. Вървят като царици и по тротоара, и по платното на улицата. Лично аз смятам, че възпитанието им е далеч незадоволително.
И господин Марен се разсмя.
Свещеникът не отговори. Вървеше леко изгърбен, избираше грижливо къде да стъпи, за да не изкаля нито обувките, нито расото си.
— Навярно идвате в Париж, за да се поразвлечете малко — поде господин Марен.
— Не. Имам работа — отвърна старчето.
— Ах, така! Ами важна ли е тази работа? Смея ли да попитам за какво се отнася? Ако мога да ви бъда полезен, на ваше разположение съм.
Свещеникът изглеждаше смутен. Той измърмори:
— О! Дребна лична неприятност, малко усложнение с моя… епископ. Едва ли би представлявало интерес за вас. Това е въпрос от чисто вътрешно… църковно естество.
Господин Марен заяви с готовност:
— Но тъкмо Държавният съвет урежда тия въпроси. В такъв случай възползувайте се от мене.
— Да, господине, и аз отивам в Държавния съвет. Вие сте безкрайно добър. Налага ми се да се срещна с господин Льорьопер и господин Савон, а може би също и с господин Птипа.
Господин Марен се спря изненадан:
— Ами че те са мои приятели, отче, мои най-добри приятели, превъзходни колеги, прекрасни хора. Аз ще ви препоръчам и на тримата, и то много горещо. Разчитайте на мене.
Свещеникът благодари, обсипа го с извинения, измърмори хиляди благодарности.
Господин Марен бе очарован.
— А! Можете да се похвалите, че имате голям късмет, отче. Ще видите, ще видите, че благодарение на мене вашата работа ще тръгне като по мед и масло.
Те пристигнаха в Държавния съвет. Господин Марен покани свещеника в кабинета си, предложи му стол, настани го до огъня, седна самият той пред масата и почна да пише:
„Скъпи колега, позволете ми да ви препоръчам най-горещо едно почтено духовно лице, измежду най-достойните и най-заслужилите, абата…“
Той прекъсна писането и попита:
— Името ви, ако обичате?
— Абат Сентюр.
Господин Марен продължи да пише:
„Абата Сентюр, който има нужда от вашето съдействие във връзка с една дребна работа, за която ще ви говори.