Избрани творби (Един живот, новели и разкази)
- Автор: Мопасан Ги дьо
- Язык: болгарский
- Переводчик: Йордан Павлов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Избрани творби (Един живот, новели и разкази)». Краткое содержание книги:
— Не би ли имало начин — попита той — да се отложи малко причестяването.
Но свещеникът отново придоби строго изражение.
— Щом ви поверявам ремонта, искам да бъда сигурен във връщането ви в правата вяра.
После добави по-меко:
— Утре ще дойдете да се изповядате, защото ще трябва да ви изпитам поне два пъти.
— Два пъти? — повтори Сабо.
— Да.
Свещеникът се усмихна.
— Нали разбирате, за вас е необходимо пълно пречистение, основно измиване. И така, ще ви чакам утре.
Дърводелецът попита, силно развълнуван:
— А къде правите това?
— Но… в изповедалнята.
— В… онази кутийка ли там, в ъгъла? Само че… само че… хич не ми допада вашата кутийка.
— А защо?
— Защото… защото не съм свикнал с нея. При това малко нещо недочувам.
Свещеникът прояви любезност.
— Е добре! Елате тогава при мене, в къщи. Ще свършим това сами двамата. Така става ли?
— Да, това вече е друго, но в онази кутийка, не.
— Добре тогава, елате утре след работа в шест часа.
— Разбрано, отче. Речено-сторено. Да пукна, ако не дойда.
И той протегна голямата си груба ръка. Свещеникът се ръкува енергично с него.
Шумът от ръкостискането им се понесе под сводовете и замря зад тръбите на органа.
Целия следващ ден Теодюл Сабо не можа да си намери място от вълнение. Страхуваше се, като че ли щяха да му вадят зъб. Всеки момент му се мяркаше мисълта: „Ще трябва да се изповядам тази вечер.“ И смутената му душа на не напълно убеден безбожник се тревожеше от неясен и непреодолим страх пред божественото тайнство.
Щом свърши работата си, той се отправи към дома на свещеника. Абатът го чакаше в градината. Той се разхождаше по една малка алея и четеше требника си. Лицето му сияеше. Той посрещна Сабо със сърдечен смях.
— Браво! Ето ви и вас. Влезте, влезте, господин Сабо, няма да ви изям.
И Сабо влезе пръв. Той измърмори:
— Ако нямате нищо против, да свършим час по-скоро работата.
— Аз съм на ваше разположение — отвърна свещеникът. — Стихарът ми е тук. Една минута и съм готов да ви изслушам.
Развълнуван до такава степен, че не можеше да събере мислите си, дърводелецът гледаше как абатът намята бялата одежда с пригладени плисета. Свещеникът му направи знак с ръка.
— Коленичете на тази възглавничка.
Сабо продължаваше да стои прав — срамуваше се да коленичи.
— Необходимо ли е? — промълви той.
Но абатът заяви тържествено:
— Само на колене можете да пристъпите към съда на опрощението.
И Сабо коленичи.
— Кажете веруюто наизуст — заповяда свещеникът.
— Какво? — попита Сабо.
— Веруюто. Ако сте го забравили, повтаряйте една по една думите, които ще произнасям аз.
И свещеникът произнесе бавно и отчетливо свещената молитва. Той скандираше думите, а дърводелецът повтаряше.
— А сега — му каза той, изповядайте се.
Но Сабо мълчеше. Не знаеше откъде да започне.
Тогава абат Маритим му дойде на помощ.
— Чадо мое, ще ви задавам въпроси, понеже не сте свикнал. Ще вземем една по една божиите заповеди. Слушайте ме и не се смущавайте. Говорете откровено. Не се бойте, че ще кажете повече, отколкото трябва.
Обичали ли сте някого, или нещо повече от бога? Обичали ли сте господа от все душа и сърце, с всичката сила на вашата любов?
Мисълта на Сабо работеше тъй напрегнато, че той чак се изпоти.
— Не — отвърна той. О, не, отче. Аз обичам добрия господ, колкото мога. Няма що, много го обичам. Но да кажа, че не обичам децата си, не, не бих могъл. Или пък, ако трябва да избирам между тях и бога, не, и това не бих могъл. Или ако трябва да загубя сто франка от любов към бога, не, и това не бих могъл да кажа. Но аз го обичам, тъй си е, много го обичам все пак.
Свещеникът каза сурово:
— Трябва да го обичате повече от всичко.
И Сабо заяви с най-добра воля:
— Ще се постарая, отче.
Абатът Маритим продължи:
— Произнасяли ли сте някога някакво проклятие?
— О, не! Това не! Никога не проклинам, никога! Ех, понякога в момент на гняв казвам наистина: „По дяволите господ!“ Но да проклинам… никога!
— Ами че това е точно да проклинаш! — възкликна свещеникът и добави строго: — Не казвайте вече така. Продължавам:
Какво правите в неделя?
Този път Сабо се почеса зад ухото.
— Но… аз служа на бога, колкото мога, отче, служа… у дома. Работя в неделя…
Свещеникът го прекъсна великодушно: