Избрани творби (Един живот, новели и разкази)
- Автор: Мопасан Ги дьо
- Язык: болгарский
- Переводчик: Йордан Павлов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Избрани творби (Един живот, новели и разкази)». Краткое содержание книги:
Когато на следния ден мина през селото, съседите му, приятели или врагове, го питаха закачливо:
— Ти ли ще правиш олтара в църквата?
Той не знаеше какво да отговори, но го бе яд, страшно го бе яд.
По-злобните добавяха:
— Бива си я работата. Най-малко двеста-триста франка печалба ще падне!
Два дни по-късно се чу, че ремонтът щял да бъде поверен на Селестен Шамбрьолан, дърводелец в Першвил. После този слух бе опроверган, но казаха, че и столовете в самата църква щели да се подменят. Това щеше да струва не по-малко от две хиляди франка и сумата била поискана от министъра.
Теодюл Сабо загуби съня си. Никога, откак се помнеше, никой дърводелец в селото не бе извършвал тъй значителна работа. Скоро се пусна друг слух. Предаваше се от ухо на ухо, че свещеникът бил много огорчен, че трябва да възложи тази работа на дърводелец от друга енория, но подобна поръчка не можела да се повери на Сабо поради възгледите му.
Сабо узна това. Привечер той се озова в дома на свещеника. Прислужницата му каза, че свещеникът е в църквата. Сабо се запъти натам.
Две повехнали стари моми, посветили се на Дева Мария, украсяваха по указание на свещеника олтара по случай месеца на Богородица. Прав при олтара, изпъчил огромния си корем, свещеникът ръководеше работата на двете жени, които нареждаха букети около дарохранителницата. Те се бяха покатерили на столове.
Сабо се почувствува неудобно в храма — влязъл бе сякаш в дома на най-големия си враг, но желанието за печалба човъркаше сърцето му. Той се доближи с каскет в ръка, без да обръща внимание на двете девици, които застинаха на столовете си от смайване и изненада.
— Добър ден, отче — смотолеви Сабо.
Всецяло зает с олтара, свещеникът отвърна, без да го погледне:
— Добър ден, господин дърводелец.
Объркан, Сабо се чудеше какво друго да каже. Все пак след кратко мълчание добави:
— Приготовления, а?
— Да — отвърна абат Маритим, — месецът на Мария наближава.
— Така, така — измърмори Сабо и пак млъкна.
Идеше му да си отиде, без да каже ни дума повече, но един поглед към олтара бе достатъчен, за да го задържи. Той забеляза шестнадесетте столчета, които трябваше да се подновят, шест отдясно, осем отляво и две на вратата на ризницата. Шестнадесет дъбови столчета! Та те струваха най-много триста франка и при сръчна изработка той можеше да спечели двеста франка от работата.
Тогава каза със заекване:
— Дошъл съм за работата.
Свещеникът изглеждаше изненадан.
— Каква работа? — запита той.
— Работата, която предстои да се извърши тук прошепна Сабо съвсем смутен.
Свещеникът се обърна към него и го погледна право в очите:
— Да не би да искате да говорим за ремонта в черквата? — запита абат Маритим с такъв тон, че тръпки полазиха по гърба на Теодюл Сабо. Той изпита лудо желание да побегне. Но въпреки това отвърна смирено:
— Е да, отче.
Абатът скръсти ръце върху огромното си шкембе и като че загуби ума и дума от смайване.
— Вие… вие… вие ли, Сабо, искате това от мене… Вие… единственият безбожник в енорията ми… Ами че това би предизвикало скандал, публичен скандал. Негово преосвещенство ще ме упрекне, а може и да ме уволни.
Той си пое дъх няколко секунди и продължи по-спокойно:
— Разбирам, че не ще ви бъде леко, ако тази толкова значителна работа бъде възложена на дърводелеца от съседната енория, но не мога да постъпя иначе, освен ако… но не… това е невъзможно… Вие няма да се съгласите, а без това е невъзможно.
Сабо в момента гледаше редицата столове, наредени чак до изходните врати. Божичко, ами ако подменят и това?
И той попита:
— Кажете все пак! Какво е необходимо според вас?
Свещеникът отговори твърдо:
— Трябва ми красноречив залог за вашата добра воля.
Сабо измърмори:
— Че аз не казвам не, не съм против, може и да се спогодим.
— Трябва да се причестите публично на тържествената служба идната неделя — заяви свещеникът.
Сабо почувствува, че побледнява и без да му отговори, на свой ред попита:
— А столовете в църквата, ще се подменят ли и те?
— Да — отвърна абатът уверено, — но по-късно.
— Не казвам не — поде Сабо, — не казвам не, не съм вероотстъпник, нямам нищо против религията, разбира се. Смущават ме само обредите, но в този случай не ще проявя нетърпимост.
Служителките на Дева Мария бяха слезли от столовете си и скрити зад олтара, слушаха, бледи от вълнение.
Като видя, че е удържал победа, свещеникът стана изведнъж благ и приветлив.
— На добър час, на добър час. Ето една мъдра приказка. Виж, това е вече разумно. Сам ще се убедите. Ще видите.
Сабо се усмихваше принудено.