Ангелите не оцеляват на леда

Нито един прозорец в къщата не светеше и когато Настя влезе, вътре цареше пълна тишина. Тя запали лампата до вратата, за да намери чехлите си, без да иска, изпусна торбичката с обувките на пода и металните капачета дори през тънкия полиетилен глухо изтропаха по каменните плочки, с които бе покрит подът в антрето. Целият първи етаж, с изключение на кухнята и санитарния възел, представляваше зонирано открито пространство: вестибюлът плавно преливаше в хола, холът — в трапезарията, между трапезарията и кухнята имаше плъзгаща врата, която Настя постоянно държеше отворена.

И именно откъм хола до нея долетя звук, който се състоеше едновременно от охкане и скърцане на кожа от дивана.

— Аска, ти ли си? Запали, че нищо не виждам — чу гласа на Чистяков. — Задрямал съм тук, докато те чаках.

Тя щракна всички копчета, обу чехлите и отиде при мъжа си, приседна до него и положи глава на рамото му.

— Мислех, че спиш, както е редно за почтен учен човек, в спалнята, на удобния креват — виновно се пошегува тя.

— Не, аз като почтен семеен човек чакам жена си, която работи нощем — усмихна се Алексей. — Е, полезно ли беше това пътуване?

— Ъхъ — отговори тя и притвори очи.

Близо до Льоша винаги я обгръщаха необяснимо блаженство и спокойствие.

— Хлапаците спят ли? — попита.

— Като убити, и двамата. Петка дори не си отиде вкъщи. Умори ги ти, робовладетелко. Утре сигурно пак ще се впрегнеш, а и на тях ще наденеш юздите?

— За хлапаците не знам още, но аз сигурно ще трябва да свърша едно-друго.

— Тогава — веднага в леглото — изкомандва Алексей.

— Не искам! — Тя още по-силно се притисна до мъжа си. — Льоша, хайде да пийнем чай на терасата? Нощта е толкова топла, въздухът е приятен и никак не ми се спи.

Чистяков леко я отмести и внимателно се вгледа в очите й, после се позасмя и кимна:

— Добре. Върви да се преоблечеш, свали тия бабешки дрехи, а аз ще сваря чая. Какъв да бъде? Черен или зелен?

— Някакъв цветно-плодов, вкусен — помоли тя. — И не е нужно да критикуваш дрешките ми, те са модни и елегантни, между другото.

— Но с тях изглеждаш ужасно! — разсмя се Льоша. — Злобна старица. Нали знаеш какво казва народът: не е страшно да си дядо, страшно е да спиш с баба. А на мен, като на всеки нормално ориентиран мъж, ми се ще да мисля, че имам млада красива жена.

Настя се качи горе на пръсти, преоблече се и излезе на терасата, където на масата вече стояха големият порцеланов чайник и чашите. От къщата излезе Чистяков, понесъл в едната ръка паничка със сухарчета, а в другата — чиния с тънко нарязан кашкавал.

— Дори среднощното пиене на чай трябва да бъде красиво и както си му е редът — изрече той тържествено, докато наливаше червеникавия ароматен чай. — Аска, знаеш ли, че след като се пенсионира, ти много се промени?