Ангелите не оцеляват на леда
- Автор: Маринина Александра Борисовна
- Серия: Настя Каменская #31
- Год: 2016
- Язык: болгарский
- Год: ХЕРМЕС
- ISBN: 978-954-26-1585-9
- Переводчик: Здравка Петрова
- Жанр: Криминальные детективы
Электронная книга - «Ангелите не оцеляват на леда». Краткое содержание книги:
— Всичко е нормално, Анастасия Павловна — каза Антон. — Нали аз самият ви помолих да помогнете.
— Е, и? Помогнах ли поне мъничко? — позасмя се тя. — Впрочем още е трудно да съдим. Утре ще научим. По-точно още днес. Край, всеки да се прибира.
Антон закара Дзюба да нощува при него. По-правилно би било да се каже — не да нощува, а да прекара жалкия остатък от нощта, защото до разсъмване оставаше съвсем малко. Апартаментът, в който не се чуваха нито звуци на телевизор, нито детски гласове, изглеждаше огромен и пуст. Преди да закара децата в своята вила, Еля бе приготвила храна за Антон за два дни, така че детективите не останаха гладни.
— Тоха, защо не помолим Кузмич да ни помогне — предложи Ромка, който моментално излапа кебапа в чинията си. — Той има добри връзки с техничарите, срещу бутилка, без никакви документи ще му свършат всичко. Нали ни помогна да проверим алибито на Власов, защо тогава не опитаме още веднъж? Имаме ли телефонния номер на Орехов?
— Още не, но няма проблеми, ще го намерим. Е, в събота ще бъде напрегнато, но може би Олга ще помогне. Тя може да знае номера му. Нали ни трябва не номерът, който е купил официално от оператора, а онзи, който използва реално. А той може да е съвсем друг, нали разбираш.
— Естествено, разбирам — оклюма се Дзюба. — Ами хайде да подхвърлим на Кузмич и още един номер, на онова твоето момче, брата на изгорялото момиче.
— На Журихин ли?
— Ами да! Нали ти и без това трябва да го намериш, а не искаш да молиш хората, които се занимават с това. Може чрез Кузмич да се справим, а?
— Рома! — строго го погледна Антон. — Къде си научил тия номера? Да мамиш старшите си колеги, особено ръководителите си, не е хубаво това.
— Аха, знам, мама ми е говорила още като малък — засмя се Ромка. — А после, вече в Академията, ме научиха, че без измама никога нищо не можеш разкри. Такава ни е работата. Та за какво го казах всичко това! Ако ти успееш да придумаш Кузмич и да му пробуташ и двата номера, аз ще ти помогна за Журихин. Бързо и чисто, никой няма да научи. Ти ще го накараш да проговори и ще го предадеш на своята група, която работи по Ефимова, а като имаш признание, вече никой няма да ти отнеме това разкриване. Може дори да проточиш нещата до вторник, да почакаш да си дойде тираджията и да го пипнеш без много шум, да му пъхнеш под носа показанията на Журихин — къде ще се дява след това? И ще предадеш цели двама. Тогава вече няма никакво съмнение, няма да гъкнат.
— Ти си мечтател, Ромка — въздъхна Антон. — Хайде да лягаме, после на свежа глава ще помислим.
Постла на Дзюба на дивана в детската стая, на който спеше Еля, когато оставаше през нощта. Даде на Ромка чисти хавлии, остана в гостната да изчака той да излезе от банята. Добрата душа Еля често вземаше децата със себе си извън града не само за да подишат чист въздух, но и за да може Антон да прекара нощта с Лиза. Сега вече това не беше нужно.
Кога ходи той при Лиза? Вчера? Завчера? Или днес? Струваше му се много отдавна. Може би не биваше толкова рязко да скъсва? Излезе, че удари коварно, в гръб, без предупреждение? Защо? Лиза е добър човек, умен, почтен. Да, децата не я харесват, той не изпитва към нея такова чувство, че да му се иска да живеят заедно много години, но нима това е повод да нанася такъв удар? Тя не е заслужила това. Не е виновна, че на Антон му е отминало влюбването, а любов така и не се е зародила. От друга страна, нали казват, че да режеш опашката на части, е още по-болезнено.