Ангелите не оцеляват на леда

— О, не, не съм достатъчно храбър за такова нещо! Та аз разбирам, че подвизите ти в кухнята са просто изпълняване на роднински дълг и не ти доставят никакво удоволствие.

Тя допи последната глътка от чашата си и отново я доля с чай.

— А знаеш ли, Льоша, ти сигурно си прав — каза замислено. — Наистина престанах да се вълнувам и разстройвам на всяка крачка, както правех на младини. Изглежда, вече съм стигнала възрастта, когато човек започва по-ясно да разбира за какво има смисъл да се нервира и тревожи, и за какво няма.

— Е, добре, ще те зарадвам, съгласен съм да наричаме това не възраст, а състояние на ума. И естествено, съм прав просто защото съм ти мъж, което значи, че винаги съм прав.

— Ами тези промени… не ти ли харесват? — предпазливо попита Настя. — Започна ли нещо у мен да те дразни?

Алексей лапна шепа сухарчета и звучно захруска.

— Аска, аз те обичам вече толкова години, че да ти призная честно, ми е абсолютно все едно каква си.

— Свикнал си, значи?

— Аха. Корените ми са прераснали в теб. Така че можеш смело да се променяш в каквато искаш посока, това няма да повлияе на моето отношение към теб. Само не си хващай любовник, това вече няма да го понеса.

— Ето на — смешно сбърчи нос тя. — Вече се започна с условията и ограниченията.

— Е, ами ти какво искаш? — театрално разпери ръце Льоша. — Условията и ограниченията са задължителни елементи при всякакви преговори. Между другото, за условията и ограниченията: ти даваш ли си сметка, че това, в което въвлече момчетата, е незаконно? Ами ако ги заловят?

— Няма да ги заловят — безгрижно отговори Настя. — Та Саня е професионалист в това, беше хакер още преди да научи таблицата за умножение. А Петручо е още по-професионалист от него. Както е прието да казват те — вълшебник. И после, на кого е потрябвало да ги следи? Аз разбирам, ако бяха хакнали бази на Пентагона или някоя мощна банка, тогава, разбира се, щяха да ги издирват. А така… Голяма работа, разбиват профили от чатове. Никой няма и да забележи. А това, което прави Дзюба от моя лаптоп, е напълно законно, той нищо не хаква, търси само в открития достъп. Но пък как търси! Оцени го, Чистяков!

— Ето още една промяна у теб — забеляза той. — По-рано ти се стараеше да не нарушаваш закона, много се тревожеше на тая тема.

— Ами аз и сега се старая. — И Настя погледна мъжа си с най-честните и невинни очи, които успя да направи. — Ей богу, Льоша, старая се с всички сили. Но знаеш ли, моето буйно правосъзнание някак се е укротило през последните години. Когато постоянно виждаш, че законите не интересуват никого и никой дори не се сеща да ги спазва, неволно започваш да губиш уважението си към понятия като „законност“ и „ред“. Ето виж: невинен човек е в ареста, под стража. За да докажем, че той е невинен, трябва да намерим истинския престъпник. А за да го намерим и при това да успеем да убедим следователя, трябва да получим купчини информация. За целта са нужни и купчина бумаги, подписи, разрешения и съгласувания. А човекът лежи в ареста. И там въобще не му е хубаво.