Ангелите не оцеляват на леда
- Автор: Маринина Александра Борисовна
- Серия: Настя Каменская #31
- Год: 2016
- Язык: болгарский
- Год: ХЕРМЕС
- ISBN: 978-954-26-1585-9
- Переводчик: Здравка Петрова
- Жанр: Криминальные детективы
Электронная книга - «Ангелите не оцеляват на леда». Краткое содержание книги:
Антон донесе от кухнята чаши, извади едва начената бутилка коняк, наля си малко и го изпи на един дъх. От банята пристигна зачервеният от горещия душ Дзюба, загърнат от кръста до стъпалата в голяма хавлиена кърпа.
— Ще пийнеш ли? — предложи Антон.
— Дай — кимна Ромка. — Само че малко, защото от умора ще ме напие. Ти занесе ли кутията от ножа на експертите?
— Занесох я, помолих да я видят тихо и бързо. На ножа, с който е била убита Ефимова, не са били намерени годни за идентифициране отпечатъци, но са се намерили някакви потно-мастни. Ако на кутията, освен следите на самите Маклигини, се намерят следи от тяхното зетче Шокин и неговото приятелче Журихин, това пак няма нищо да даде, защото и двамата са участвали в събирането на багажа при преместването. Но ако такива следи там няма, тогава ще започна да се съмнявам в изводите си за тази двойка. Макар че потно-мастните следи по ножа били добри.
— В смисъл?
— В-отрицателна кръвна група. Тя не се среща под път и над път. Така че, ако Шокин или Журихин има В-отрицателна кръвна група, ще можем да се поборим. Разбира се, по-добре ще е да ги накараме да признаят. Така е по-сигурно. Да ти налея още?
— Съвсем мъничко — отново помоли Дзюба. — Тоха, мисля си за признанието. Как ще представим пред Баглаев трупа на Носуленко? За него има човек в затвора, делото се смята за приключено, ако вдигнем много шум, няма да ни разберат. Ще предизвикаме скандал. Ще падат глави. А не можем и да премълчим, нали човекът лежи невинен, трябва да бъде освободен.
Антон пийна, замижа, тръсна глава.
— Първо, ние с тебе не знаем със сигурност дали е виновен, или невинен. Можем само да предполагаме как са получили признанието му.
— Но нали куршумът е от травматик!
— И какво от това? Един-единствен човек ли има на земята, който убива хора с преправен травматик? Може да се окаже чисто съвпадение, като с Ефимова.
— А не са ли множко съвпаденията за едно дело? — ядосано се тросна Ромка.
— Множко са — съгласи се Антон. — Но в живота се случват и по-странни неща, повярвай ми. Второ, оперативните работници, които са разследвали бачкатора от Средна Азия също не са вчерашни и не биха повели на заколение съвсем невинен агнец. Техните глави са им по-скъпи, разбира се, ако не са абсолютни престъпници или нехранимайковци. Хайде, бих ги разбрал, ако делото е било общественозначимо, ако всички средства за масова информация са тръбели, ако ръководството е искало отчет на всеки два часа. Тогава, разбира се, те е трябвало по какъвто и да е начин колкото може по-скоро да се отърват от висящото дело и да се отчетат. Тогава биха могли от глупост или от страх пред началството да пратят зад решетките и съвсем невинен човек. Но какво имаме тук? Масажистка от СПА салон. За какво ще им е било на момчетата да рискуват? Най-вероятно са имали човек, хванат на местопрестъпление за нещо тежко, например при грабеж или изнасилване, започнали са да го разследват и се е оказало, че е виновен и за две убийства, така че при всяко положение доживотният му е бил сигурен. И са се разбрали с него: той поема трупа на Носуленко, а срещу това например те не закачат семейството му, което живее тук, в Подмосковието, изобщо го оставят на мира, не го депортират. Обичаен вариант.
— Ами ако все пак са пълни престъпници или нехранимайковци? Тоха, това пак си е скандал, и тъй, и инак погледнато. А никой не желае скандали. И Баглаев заради тази Носуленко ще ни смели на кайма. И няма да чуе никакви наши доводи.
— Ромич, Баглаев е най-зле от всички и ние трябва да разбираме това. Да ти налея още?
— Не, стига ми вече — решително отказа Дзюба.
— Аз пък ще ударя още една глътка. — Антон отново наля малко алкохол в чашата си. — Разбери, трябва да отидем при него и убедително да му докажем, че държи в ареста невинен човек. А той ще трябва да се съгласи с нас и при това някак така да се измъкне, че да запази достойнството си. И тогава вече му пробутваме информацията, че съществува и трупът на Носуленко и трябва това дело да се извади от архива, да се възобнови и да се обедини за досъдебно производство с делото на Ханджумян, като се изиска и делото от Перм. С Ханджумян и пермския полицай всичко е прекрасно, без проблеми, но за Носуленко той ще трябва да докладва пред ръководството на следствения комитет. И представи си колко врагове ще си спечели, ако настоява, че материалите по това наказателно дело са фалшифицирани. За какво му са неприятности?