Ангелите не оцеляват на леда

— Много ви благодаря, Роберт Аркадиевич, извънредно много ми помогнахте — искрено благодари тя. — Надявам се на вашата дискретност.

— Е, естествено — широко се усмихна стопанинът на кабинета, без да крие облекчението си, задето това толкова странно посещение, слава богу, свърши. — Винаги съм насреща, ако стане нужда. Да извикам ли Сагдеев?

— Непременно — кимна Настя и отново с отвращение напъха краката си в обувките. — Трябва да изляза точно така, както влязох, и всички трябва да видят това. Вашето момиче сигурно вече е разказало на всички, че съм дошла да предам претенциите на Ковчежника, така че да не разваляме впечатлението.

Чевръстият Сагдеев се появи след броени секунди, последва тържественото преминаване на немладата дама с розови панталонки и черно сако през цялата зала, която бе придружена от широкоплещестия си рижав бодигард. Ако решеше да полюбопитства, Филип Орехов щеше да види именно това, което се бяха постарали да му покажат: важна гостенка, явно от криминалните среди, която второто лице в заведението услужливо придружава отначало към кабинета на първото лице, а после към изхода. Нищо опасно. И абсолютно нищо, подобно на полиция.

Те грижливо играха ролите си чак до момента, когато колата потегли от паркинга пред клуба. Веднага я последва колата на Антон.

— Какво ще кажеш? — попита Настя, когато спря след две пресечки, за да се преобуе.

Спря и Антон и се премести в тяхната кола.

— Анастасия Павловна, мисля, че не беше добра идея вие да шофирате — забеляза той. — Това е някак… Буди въпроси, с една дума. Намалява достоверността.

— Възможно е — съгласи се тя. — Но не мога да пусна Ромка на волана на колата на Льоша. Ако бяхме с моята — защо не? Колата принадлежи на моята фирма, имам пълномощно да я карам, документите ми са в ред. А за колата на Льошка нямам нищо. И ако ни бяха спрели, щяхме да си имаме маса главоболия. Аз както и да е, в паспорта си имам печат, че съм съпруга на гражданина Чистяков, щях да се измъкна някак, но не е сигурно, че това щеше да стане бързо и лесно. Но защо Ромка да си има неприятности? Макар че за всеки случай подхвърлих нещо за изпитателен срок. Така че и да се замисли някой защо шофирам аз, а не бодигардът, отговорът е очевиден: още му нямам пълно доверие, работи при мен отскоро. Пък и съм дама на възраст, имам право на някои странности. Така че кажете, какви са впечатленията?

Кой знае защо Роман не бързаше да разказва, седеше замислен и някак разсеян, затова пръв заговори Антон:

— Докато вие бяхте в клуба, аз проверих Орехов по нашите канали. За него няма нищо особено, освен едно твърде любопитно обстоятелство: получил е разрешение за сдобиване с травматичен пистолет. И дори го е използвал, и то два пъти, както е предвидено от закона. Тоест официално е купил два.